Киро Петров Занев (Бачо Киро), български националреволюционер, учител, просветител, историк, театрален и читалищен деец, фолклорист, е роден на 07.07.1835 г. в с. Горни Турчета (сега Бяла черква), Търновско в семейството на пастира Петър Занев и Цона Добрева. Остава отрано без баща, работи като аргатин - говедар и овчар. От 1848 г. учителства в село Коювци (дн. Коевци), Вишоград (1849), учи в Батошевския манастир (1847-1848 и 1850), после е учител в селата Мусина, Михалци и най-вече в родното си село - до смъртта си. Създава селското читалище „Селска любов” (1869), първия селски театър в България (1870) към читалището, в което са представяни негови драматични опити и революционната драма „Стоян войвода”. През 1864 г. организира населението, което прогонва търновския гръцки владика Григорий. Сътрудничи на вестник „Македония” (1870-1871) на П. Р. Славейков в Цариград, изпраща му фолклорни материали. Посещава Света гора (1857), Цариград (1872), Белград (1873), Букурещ. Участник в организацията на Левски - председател на местния таен революционен комитет, създаден през февруари 1872 г. Автор на „Описание на село Горни Турчета и две-три народни приказки. Наредени на стихове от Киро Петров”, Русчук, 1870; „Пътуванието на Бача Кира. Нагласено на стихове от същия”, Русе, 1873; „Второ пътувание на Бача Кира”, Русе, 1874; „Сиромах Танчо. Драма в пет действия”, Търново, 1879; „Пруско-френската война. Нагласена в стихове в 1871 г.”, Русе, 1880; “Българка. Стихотворение из народния ни живот. Съставила И. К. Т. (Ирина Кирова Тотева. И записки на Бача Кира”, София - Пловдив, 1890; “Пътуването ми по Влашко” (във “Възрожденски пътеписи”, 1969). Участник и член на щаба в четата на поп Харитон Халачев. Сражава се в битката с хилядната войската на Фазлъ паша през май 1876 г. в Дряновския манастир. След героичния край на четата се спасява и укрива в Бяла Черква. Предаден от чорбаджии и турски угодници, заловен, съден в сградата, където 3 г. по-късно заседава Учредителното събрание и обесен в Търново на 28.05.1876 г. Пред съда се държи с достойнство, рецитира свои стихове на турски език.

Публикации:

Поезия:

РАЗМИСЪЛ/ брой 47 януари 2013

ПЪТУВАНИЕТО МИ ПО ВЛАШКО/ брой 52 юни 2013

За Бачо Киро:

ПЪТЯТ НА БАЧО КИРО/ автор: Змей Горянин/ брой 84 май 2016

БАЧО КИРО И НАШИЯТ ПЪТOПИС/ автор: Пенчо Пенев/ брой 107 юни 2018