Пенчо Пенев

Тук искаме да отбележим значението на Бачо Киро в развоя на нашия художествен пътопис. Разбира се, той не е първият, който прави пътешествия и след това ги описва, но е един между първите, дори него може да сметнем като родоначалник на този литературен вид у нас.

Бачо Киро си поставя за цел да изучава страните, в които се разхожда, както казва той, и отива дори главно с тази мисъл, ако и може би първопричината у него пак да е друга, напр. чисто революционна или просветителна.

Преди него Ив. Богоров пише „Няколко дена разходка по българските места”, Букурещ, 1868.

След това намираме известното пътуване на П. Хитов „Моето пътуване по Стара планина и животоописанието на някои български стари и нови войводи. Букурещ. 1872″.

А още преди тях имаме разни преводни пътни бележки, описания на градове и т. н. Например: „Описание на Светия Град Йерусалим и изобщо на светите места на Изток. Виена, 1865″ или „Пътуване на г. Валш от Цариград в Англия” и т.н.

През пролетта на 1872 г., когато излиза П. Хитовото пътуване, Бачо Киро намисля да се разходи извън Турция. Събира от познати и приятели малко пари и тръгва за Букурещ.

Оттам се връща благополучно и доволен от първото си пътуване, Бачо Киро замисля ново до Цариград.

И след Петровден на същата година, виждаме го с аба и торба на рамо, с тояга на път за Цариград. Тези свои пътувания Бачо Киро издава на следната 1873 г. и „Пътуванието на Бачо Киро. Нагласено на стихове от същия. Русе. 1873 г.”

На 1873 г. Бачо Киро замисля голямо и по-далечно пътуване в Немско, както казва той. Това пътуване издава на 1874 г. в Русе.

„Второ пътувание на Бача Кира”

„Щял да ходи за в Виена,
но се върнал, защото пари нямал.
Пътувал по Сръбско пешак.
Прочети вътре и виж как,
има го Български и Турски.

В това си пътуване Бачо Киро изповядва подтика за написване на своите пътувания. След като се връща от Белград, Бачо Киро спира с парахода на Свищов и разправя пред приятелите си за всичко видяно и чуто.

„Питаха ме до де съм обидел.
Да им прикажя какво съм видял,
аз мерак им като угадих,
каквото видях, се им обадих,
сичките чуха, сички разбраха.
Но пак рекоха, туй тъй не става,
три дни да казваш то, пак не стига,
ти го напиши на една книга.
нека го чете, който обича.
И да са печати, ако прилича.
Става, рекох, ще го нашеря.
И ще се печати, пари ако нямаеря.”

Наистина, описанията на Бачо Киро нямат голяма художествена стойност, пък и не бихме могли да дирим в една книжнина като нашата в това време особени художествени достойнства.

Това е литература, подчинена на момента и служи пряко на времето си. А за нас още са по-ценни пътуванията на Бачо Киро, защото те са опит в мерена реч.

Вярваме, историкът на нашата литература да му отреди място, още повече, че Бачо Киро е голям просветен и революционен деец.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 8, 25.09.1935 г.