РАЗМИСЪЛ
РАЗМИСЪЛ
Жив и мертъв се едно -
да умра не ми е обидно,
но за отечество ми е свидно.
Ах, лажовен е този свят,
той процавтява като цвят!
Днес на света и меня ако има -
утре може вече да ма няма,
или утра, или до година
аз от този свят ще го замина.
Кат живея на този къс живот,
какво добро сторих на своя мил народ? -
Нищо добро ни сам (1) си направил,
но от ревност си не съм са уставил.
Боже, поживи мя, верно ти са моля,
на мил народ добро дано сторя.
Дай ми, Боже, йощи да живея
за мила свобода кръв да си пролея,
за свобода и зарад братя мили -
тугис (2) да замръзнат мойте сухи жили,
тогази ще бъда во гроба спокоен,
чи на България бил сам син достоен,
тогас благородно ще лижа (3) во гроба.
Тъй жилая, туй ища (4) от бога.
—————————–
1. не съм
2. тогава
3. лежа
4. искам
ЗАКАНА СРЕЩУ ТУРЦИТЕ
Слушайти ви, неверни османци,
що ви казвам, клети отоманци,
умалчети са, кат псета не лайти,
на нашия народ ви свобода дайти,
(чи подиря сами ще да си знайти!)
Стига му до сеги от вас що е търпял,
с тешки злини за вази са й потял -
да садити (1), а той да ви храни,
а вие сте му се клети душмани!
Дотегна му вече от вашите злини,
дето от вас тегли толкози години -
не стигат ли толкоз мъки и неволи?
Циганин и турчен - секи беси и коли.
Нема да малчи, нема да тагува,
ни ще вече на вас да рубува:
остра сабя садба ша отсече,
турска кръв ще вече да протиче -
вашта майка веки ще да плачи:
нашта е сита - тя вече не рачи (2).
На вам, казвам, неверни, проклети,
тези стихови добре размислети! -
На българский народ свобода дайти,
чи подиря сами ще да знайти!
—————————–
1. седите
2. не иска
ИЗ „ПЪТУВАНИЕТО МИ ДО ЦАРИГРАД”
На хиляда 872-та година,
поиска ми са да замина,
сиреч в Цариград да ида
да са расходя и да видя,
но къс ми беши харчлъка,
фанал ма беши зюртлюка.
Но доде свят ден Петровден,
за меня много добр ден,
сабрах си сички момчета,
драгите мои селянчета,
кът ги в школото извадих,
на сичките ази убадих,
чи имам намерение да ида
Цариград да си обидя,
но нямам никак парици -
ни дребни, нито жълтици.
Тогаз сичките кат чуха,
на драга воля решиха:
сички съгласно склоняват,
с волна ма помощ даряват.
АЗ ЕДИН БАЧО КИРО СЪМ
Аз един Бачо Киро съм,
без страх от турчин комита съм.
Пушка на рамо турих,
Дряновския манастир намерих,
правдата си да диря излязох,
въжето на врата си сам метнах!
