Татяна Папантонио

превод: Красимир Георгиев

МОЕТО МЪЛЧАНИЕ

С мълчание на болна птица
в гнездото тихна свит и ням.
И страниците не облитам,
слова и мисли няма там.

Мълча, гнева си превъзмогвам
от стиховете по-добре
и няма да надвисне облак
над заядливи врагове.

Мълчанието става камък,
но не навява то тъга,
че в думите горял е пламък,
от вас превърнат в студ сега.

В безмълвието бди тревога
от равнодушните души
и само вярата ми в Бога
избухналия страх руши…

МОЁ МОЛЧАНЬЕ

Моё молчанье больной птицей
В гнезде затихло, не взлететь.
Не разлетится по страницам,
Словам и мыслям - замереть.

Оно возможно даже лучше
Из всех написанных стихов,
И не нависнет сверху тучей -
Недружелюбие врагов.

Молчанье превратилось в камень,
И не напомнит вам о том,
Что речи были, словно пламень,
Вы остудили холодком.

В моём безмолвии тревога
От равнодушия вокруг,
И только вера в силу Бога
Отгонит вспыхнувший испуг…