Володимир Руткивски

превод: Красимир Машев

                  На Атанас Стоев

Есента все още е млада,
с летен простор - ясен и чист, -
пълен с жеравен крясък, радост
и гласове в поднебесната вис.

Дъхти на окосено биле.
Разлива злато кладенчовата вода.
И устрелена птица волнокрила.
И въздухът крещи от свобода.

Рано е да броим тревоги и дни.
Нека като облаци бягат над теб.
Все още знойни,
                       усмихват се жени.
И слънчогледите дъхтят на ярка степ.

Все още се сипе лятна жарава.
И всеки ден е като епоха прекрасен.
Бавно изстива земята. И посивява
под небосвода от птици огласян.

Есенен знак - отлитащо
                                  жеравно ято
към страни и хоризонти далечни.
Перото е по-твърдо.
По-бистра водата.
А птиците -
                  сякаш са буквите в речника.