Глеб Успенски

превод: Литературен свят

Единствено там, където има велики надежди и велики идеи, велики мисли за бъдещето, само там в умовете присъства онзи принцип на литературния живот, който пречи те да се вкаменят и литературата да не стигне до изтощаване.

В наше време е на мода да се отстранява радостта от всеки разказ. Нашето време е тъжно, а писателите изразяват чувствата на избрани. Но това няма да продължи дълго: във всеки случай това не е последната дума на човечеството в поезията и изкуството, защото това противоречи на психологическия закон, според който паметта бяга от тъжните спомени и толкова често, колкото може, се връща към щастливите моменти.

Ще дойде време, когато в поезията отново ще се появят неоценените моменти на радост, часовете на щастие. Когато отмине сегашната мода, ще се роди изкуство, което ще води към тези моменти, като брилянти, и тогава те отдалечат ярко ще блестят както в книгите, така и в живота.

Аз съвсем не осъждам това, че поезията престана да показва идеални фигури. Но последствието беше такова, че равнището на човека се принизи в съвременните романи. Твърде често характерите са толкова незначителни, че и най-доброто описание не може да ги направи интересни.

Понастоящеем всички се съгласяват, че в художествено отношение умственото значение на изобразяваните лица е напълно без значение. Това е вярно само до известната степен, защото висшите умове винаги ще бъдат привличани от по-възвишени и по-трудни задачи.

Великият поет няма да се откаже да се изкачи на която и да е висота, до която са се издигнали съвременниците му. Той ще хване в своята мрежа всички съкровища на ума и душата. Понастоящем, може да се каже, вечно женственият преминава в стонове и плач по човека, а мъжественият показва или това, което е грубо, или това, което е жалко.

—————————–

Бележка:

Незавършена статия, без заглавие. За първи път е публикувана в Пълни събрани съчинения, т. XII, изд. на АН на СССР, 1953, стр. 488 - 489, под заглавие “За съвременната литература”.