НА ЕДНА ЖЕНА

Милан Лайчиак

превод: Димитър Гундов

Не можах да заспя две, три нощи студени
и се сепвах насън час по час.
Но защо и от твойте очи наскърбени
толкоз силно ме лъхаше мраз?

Ходя аз, за да търся прекрасното цвете -
тук веднъж ми го взеха с измама и зов,
друг път някой в живота ми дръзко се вплете.

О, любов, о, невярна любов!

Но дали любовта ни е ключът към всичко?
Дали няма човекът по-висша съдба,
щом сред хората тя го остави самичък,
както вечер звездата оставя звезда?

И какво тя ще бъде, щом пропусне и времето,
и загуби надеждата някой от нас,
че на младите хора от глобуса земен
ще е чужда измяната, нейния мраз?