Милан Лайчиак (Milan Lajсiak, 22.04.1926 - 22.05.1987) е словашки поет. Роден в Кошице. Учи в средни училища в Кошице и Прешов (1936-1944). Активен участник в Словашкото народно въстание (1944), репресиран. Завършва Централния политически институт към ЦК на Словашката комунистическа партия (1947). Изпълнява различни политически и дипломатически функции. Бил е заместник-директор на „Чехословашки филм”. Автор на много стихосбирки, сред които „Земя, другарко моя” (1949), „Поздрави” (1949), „Ненавиждам и обичам” (1950), „Песен за голямото приятелство” (1950), „Утрин” (1951), „Вярност” (1952), „Писма отдалече” (1954), „Тях не ще ги покрият бурени” (1954), „Кървавото поточе” (1956), „Нощ на Кинтамани” (1957), „Книга на сигурността” (1960), „Съдба” (1964), „Подводна скала” (1973), „Писмата на сивокосата” (1974), „Из новите писма на сивокосата” и др. Преводач на руски и чешки поети. Заслужил деятел на културата. Умира в Братислава.

Публикации:

Поезия:

НА ЕДНА ЖЕНА/ превод: Димитър Гундов/ брой 46 декември 2012