Михай Еминеску

превод: Мария Грубешлиева

Синьо езеро в гората,
цяло в лилии жълтее,
с бели кръгове водата
сънно лодката люлее.

Край брега вървя и чакам
как тръстта ще се разгърне,
да излезе тя из мрака
влюбено да ме прегърне.

В лодката да скочим двама,
да шуми край нас водата
и в мечтания унесен,
да изпусна аз веслата.

Под луната към безкрая
лодката ни да заплува,
да шепти тръстта в омая,
дъх водата да милува.

Но не идва тя… Къде е?
Сам въздишам, страдам скрито.
Синьо езеро немее,
с жълти лилии покрито.

1 септември 1876