Цирил Злобец

превод: Марко Марков

ВОЙНА

По земята властва мрак и нужда
и душата се страхува
        от съседството на всичко живо.
Истинският образ на човека и на времето
е
загубилите своя образ време и човек.

НАШИЯТ ДЪЛЪГ ПОХОД

Железен гръм накъсваше жестоко тишината
и втурваше се вихър
          в пристанището на бездомните,
в капан превръщаше се всеки роден дом.
И само къщата напуснал, ти я защитаваше.
И не след себе си, пред себе си мостовете
взривяваше, за да преминеш през реката -
друг път за тебе нямаше:
единствено безпътицата беше проходима
в нощта без ни една звезда.
А този, който насред път излизаше,
гризеше после мрак в килията
и на разсъмване изправен до стената
крещеше с неми устни
думи на проклятие и на протест
срещу възлизащото слънце и срещу
куршумите…

Така до края на великия ни поход
промъквахме се всеки миг
през мъртвото пространство
на живота си.

ОТРИЧАНЕ

Есен. С момиче из парка вървях.
„Гледай - листата се ронят край нас”.
„Кратко ще бъде - отвърнах през смях,
ще се завърнат те в пролетен час”.

Пролет. С жена си из парка вървях.
„Гледай - листа зеленеят над нас”.”
„Кратко ще бъде - отвърнах без смях,
ще се поронят те в есенен час”.