ХИРОШИМА
превод: Кръстьо Станишев
Болните, лекувани в хирошимска болница от последствията на атомния взрив, правят от хартия малкия жерави, които са - както твърди едно японско поверие - символ на дълголетие…
В Хирошима,
там, където
птици не гнездят в брези,
болница под пода светъл
полудява от сълзи.
По-добре да скочиш
в пропаст,
вместо тук да си болник.
Вятърът на взрива
хлопа,
както в оня страшен миг.
Нощем
в тъмни щори трака,
вее изпод стар паркет,
погледи гаси във мрака
и съсухря
профил блед.
Болните с очи безжизнени -
старци и деца мълчат
и от жеравите книжни
ласкаво венци плетат.
Всекиму венец окачват,
знак, че няма да тъжи…
Лек - подобно пух прозрачен,
като камък
той тежи.
Каменни венци!
Но в тях,
в жеравите от хартия,
стенат
станалите прах,
нощните сирени
вият.
И зове Земята
с вик -
атома да обуздаем,
жеравите в страшен миг
да не млъкнат
с поглед смаян…
Хирошима - Москва