интервю на Виктор Кожемяко

превод: Литературен свят

Сред днешните обвинения към Великата Октомврийска социалистическа революция, често наричана сега, за да бъде дискредитирана, „преврат”, е уж антипатриотичният й характер. До голяма степен именно на това се гради антикомунистическата и антисъветска пропаганда. Елцин и Путин за нея са безспорни патриоти. А Ленин, Сталин и ръководените от тях болшевики - врагове на Русия. За да помогнем на нашите читатели да се ориентират относно истинския характер на Великия Октомври, наблюдателят на „Правда” Виктор Кожемяко разговаря с автора на известния двутомник „Съветската цивилизация” и други произведения на тази тема.

                                     Докараха я „силните на тоя свят” 

- Сергей Георгиевич, днес ми се иска да поговорим с вас за Октомврийската революция… В съветско време всяка годишнина на Октомври беше у нас празник. Това беше държавен празник. Сега вече не. И макар че не съм чувал пряка мотивировка от властта защо празникът 7 ноември е отменен, то лесно се долавя в контекста на всичко, което говорят и пишат обслужващите властта СМИ за революцията. Тя, тъй да се каже, станала огромно бедствие за страната, за народа, довела до огромен брой жертви, затова нямало нищо за празнуване. Нерядко  може да се чуе: какво щеше да бъде, ако не беше този злодей Ленин, тези злодеи-изроди болшевиките… Бих формулирал първия си въпрос така: можело ли е да няма революция? Доколко тя е била неотвратима и неизбежна?

- Би могло да не се стигне до нея, ако тогавашните властници на Русия управляваха така, че да не се стигне до нея. До революция докарват, както се казва, силните на света - управляващите слоеве, класата на собствениците, съсловията, които обиждат основната маса на населението, онези политици, които довеждат страната на края на гибелта в геополитически, цивилизационен смисъл. Всички те заедно стигат до там, че за народа като главен субект на историята, за да оцелее, не му остава нищо друго, освен да отхвърли цялата тази шайка подлеци, крадци, паразити и безпомощни политици, както подобава да им даде ритник отзад. В това е смисълът на всяка голяма революция.   

- Така е било и у нас.

- Разбира се. За съжаление, корените на тези подлеци, крадци и паразити останаха. Известно време те незримо съществуваха в нашето общество, а когато съветското общество изпадна в мирогледна криза и отслабна така, че не можеше да се защити, те изпълзяха. Изпълзяха, придобиха влиятелни съюзници сред враговете на нашата страна и деформираха, а после и задушиха политическата ни система, съветския обществен строй.

Естествено, тези антисъветски сили празнуват своята победа. Затова отменят празника на Октомври. Това е глупаво. Това е същата детска безпомощност и същата подлост, каквото беше и при техните предшественици. Ако народът събере сили, може повече или по-малко да ги обезвреди. Кога? Времето ще реши този въпрос. 

- Но на народа не дават възможност да разбере случващото се, а и вярно да се ориентира в историята с 90-годишна давност. Внушават му, че Ленин и болшевиките са довели страната до катастрофа, че са предавали националните интереси, че революцията е извършена с немски пари, а вождът на революцията бил агент на германския генерален щаб. Какво бихте отговорили?

- Тъй като те са завзели средствата за масова информация, естествено, ще създават такъв поток от лъжи, на който „Правда” не може да отговори - мощностите са несравними. Достоверните източници сочат, че не е истина това, което те приписват на Ленин, на болшевиките. Но ако започнем да правим разбор на лъжите им, няма да ни остане нито време, нито редове, за да поговорим с хората за същността. Изобщо не бих отговарял на лъжите на врага. 

- Но това влияе на умовете на хората!

- Тези хора ще измрат. Хора, които вярват на враговете си, неизбежно измират като общност.  

- Но народът трябва да разбере, че има работа с врагове.

- Ако той иска да оцелее, ще разбере. А ако не иска, няма да оцелее. Сега народът е дезорганизиран, защото действат нови технологии за влияние върху съзнанието и върху организирането на хората. Въпросът е ще се намерят ли вътре в народа сили, за да се обедини около някаква устойчива мирогледна матрица. На трябва да се помага.

                               Болшевиките измъкнаха страната от капан

- Да се върнем към въпроса за неотвратимостта на Октомврийската революция преди 90 години и към това какво я докарало. В книгите си анализирате социалната несправедливост в обществото по онова време. Убедително пишете и за зависимостта от западния капитал, в която все повече попадали промишлеността, търговията, банките на Русия.

- Така е и било! Днешните „демократи” и „патриоти-антисъветчици” говорят за уж благодатното развитие на Русия в края на XIX - началото на ХХ век, прекъснато от революцията. Да, промишлеността у нас действително се развивала. Но каква? “Допълваща Запада”,  почти изцяло принадлежаща на чуждия капитал.

Например, в строителството на локомотиви 100 процента от акциите били собственост на две банкови групи - парижка и немска. В корабостроителството 77 процента от капитала принадлежали на парижки банки, а в нефтената  промишленост 80 процента били собственост на групата „Ойл”, „Шел” и „Нобел”. Чужденците притежавали 70 процента от добива на въглища в Донбас, 90 процента от добива на цялата платина, 90 процента от акциите на електрическите и електротехническите предприятия, всички трамвайни компании и т.н.

- Няма какво да се каже, картината е впечатляваща…

- Състоянието, в което попаднала Русия, било наречено „исторически капан”. Русия се превръщала в периферия на западния капитализъм. Т. е. на онзи етап от глобализацията страната хлътвала в световната капиталистическа система като периферийна зона.

- Днес не е ли същото?

- Същото е, макар че и световната система е друга, и Русия. Нов етап от глобализацията - и Русия пак става периферия на западния капитал. Пак той започна да контролира главните сфери от нашия живот. Пак създаде своя прослойка  собственици, които по различни начини се управляват от Запада. Страната губи структурите си, които я правеха независима и обезпечаваха живота на народа като цяло. Губи контрол върху основните си ресурси, губи образованото население. Държавата не може да поддържа системите, които възпроизвеждат народа, не може да поддържа културата, здравеопазването, армията, територията и границите…

- Значи, през 1917 г., както и днес, освен всичко останало, е съществувала задачата за възстановяването на икономическия и политическия суверенитет на Русия?

- С тази задача не се справило нито царското правителство, нито сменилото го Временно. Това не можело да се направи, без да е засегнат интересите на чуждия капитал. Нито едната, нито другата власт не се решила на това.  

- Но нали именно това изисквали националните интереси на Русия. И, значи, именно Октомврийската революция, именно болшевиките начело с Ленин, които днес са представяни като предатели на националните интереси, успели да спрат гибелния процес на по-нататъшната западнизация на страната, все повече губеща  независимостта си? Тогава кой излиза, че е бил истински патриот?

- Ленин разбрал същността на историческото предизвикателство пред Русия. Като деятел той се оказал адекватен на тази същност. Т. е. формулирал такъв проект, такъв начин на действие, който позволявал на Русия да се измъкне от онзи исторически капан. Това бил истински патриотизъм - на дело. А после възникнал Съветският Съюз, който отново обединил всички народи и земи, независимата самобитна страна, и СССР стана свръхдържава.

- Имало е Бяло движение, имало е чужда военна интервенция. За интервенцията днес изобщо се стараят да премълчават, а белите са показвани изцяло като безстрашни и безупречни рицари. Впрочем ако интервентите открито се биели за интересите на чуждите монополи, то и белите, които те поддържали, в крайна сметка обещавали да се възстанови в Русия предишното положение, т. е. засилването на чуждия капитал. Това изиграло ли своята роля при определянето на позицията на основното население на страната - за белите или за червените?

- Да, самите “бели” историци писали, че „Колчак го излапаха столипинските аграрници”. Това са същите онези селяни, които по време на столипиновите реформи се преселили в Сибир. Такъв е изводът на началник-щаба на армията на Колчак. Това, което носели белите на селяните, било за тях неприемливо.

- Сега нерядко слушаме, че селяните по-охотно подкрепяли Бялата армия, отколкото Червената.

- Не е истина. Разбира се, реквизициите на коне, фураж, набирането на хора в армията предизвиквало съпротивата на селяните. Но, според оценките на историците, съпротивата спрямо реквизициите на белите била пет пъти по-силна! Затова и силата на белите пресъхнала - те не получавали хора, коне и фураж, а червените получавали.

                               Конфликтът, който не бил избегнат

- Много остър въпрос, който вълнува мнозина и който непременно е включван в обосноваването на антипатриотичния, антинационален характер на Октомври, е този за революцията и църквата, революцията и православието. Какво бихте казали по този повод?

- Кризата в църквата възникнала без болшевиките. Вече през революцията от 1905 г. назрял конфликт между официалната църква и основната маса от населението. Впрочем това намерило отражение в селските заповеди и „присъди”. Говорело се, например, че свещениците обират селяните. Било силно стихийното православие сред низините, хората отивали в секти. До голяма степен защото паднал авторитетът на монархията, а църквата била привързана към нея. Когато след Февруарската революция войниците в армията били освободени от задължителното  причастие, посещението на богослуженията спаднало 10 пъти.

Съветското правителство след Октомври не искало конфликт с църквата и дори не възнамерявало да приема декрет за отделянето на църквата от държавата. Но сред елитите, включително и църковния, съществувала илюзията, че болшевиките няма да се задържат и няколко месеца, затова църквата влязла в конфликт. Патриарх Тихон фактически предал съветската власт на анатема.

- Но нали после той сам признал това за голяма грешка?

- Да, признал и много помогнал за помирението. Достойно за уважение. Той преразгледал много неща, защото видял отношението и на народа, и на голяма част от редовото свещенство към съветската власт. Но Гражданската война е катастрофа и да се избегне разкола явно не е можело.

- Защо?

- Защото съветската държава, продължавайки пътя на руската държавност, била  идеократическа. Болшевизмът, основа на който станал общинният селски комунизъм, бил пропит от дълбоко религиозно чувство. Не било възможно да е духовна инстанция наравно с църквата. Това би било „двувластие”. Църквата трябвало да раздели сферите на влияние със съветската идеология. След Гражданската война църквата направила компромис и бил постигнат гражданският мир. При Сталин църквата дори била укрепена.

- А разрушението на храмове?

- До голяма степен това било следствие от стария конфликт. С това се занимавали най-вече селски комсомолци. Подобно явление се наблюдава и в други революции. Дори не споменавам Великата Френска с лозунга й „Смачкайте гадината!” По време на Реформацията в Германия били унищожени много католически храмове. В Мексико при революцията загинали много свещеници. Революцията е катастрофален духовен сблъсък.

- Колко свещеници са загинали в Русия? Известна ли е статистика?

- Ако се говори за гибел в политическото противопоставяне, то по време на Гражданската война били разстреляни около 900 свещеника. А колко са загинали при „молекулярните” сблъсъци от най-различен характер, е трудно да се каже. Основната маса хора загивала не в бой и не от ръцете на ЧК, а от вълните на насилие при хаоса поради краха на държавата. За съжаление, църквата и нейните служители се оказали активно въвлечени в този хаос, оттук и многото жертви.

                                              Еврейска или руска?

- Ще засегна и още един остър въпрос. По света Октомврийската революция често наричали (а и сега вероятно я наричат) руска. А нашите “бели патриоти”, за да подчертаят отново антипатриотичната й насоченост, я наричат еврейска. Как го оценявате?

- Това е неразумно и недобросъвестно. Такъв революционен мащаб не може да се извърши или дори да бъде оглавен от която и да е неголяма част от обществото. Това е народно движение. Друг въпрос е, че всяка  революция всмуква всякакъв човешки материал, всички културни типове, които са готови в даден момент да работят за революцията. Евреите на Русия се разцепили, тях също ги разделила революцията. Те играли активна роля във всички политически движения, включително черносотничеството. Руското еврейство предимно поддържало именно Февруарската революция.

- Изцяло ли я поддържало?

- В лицето на своите влиятелни представители - финансовия и търговския капитал. Той много активно, от 1905 г, подкрепял партията на кадетите, която издигнала либералния проект, като днешния - развитие на пазарната икономика и демокрацията   от западен тип. Но в еврейска среда имало множество еманципирани младежи, които отхвърляли и патриархалното еврейство, и буржоазното, и руско-имперското устройство. Това били еврейските революционери - социалисти, комунисти, анархисти.

- Може ли да се каже, че те в значителна степен съставяли движещите сили на революцията?

- Движещи сили - не, но в ръководството, сред идеологическите работници, комисарите те били действително много.

- Защо била толкова голяма тяхната активност?

- Националните малцинства въобще пораждали такъв тип духовен пролетариат, особено тяхната най-образована част. Не само евреи, но и грузинци, да кажем.

- Националният въпрос ли бил причината?

- Ако се говори за евреите-болшевики, то това били тъкмо интернационалистите-космополити, а не еврейските националисти. Еврейските националисти влизали в Бунд, имало и комунисти-ционисти, партия „Поалей Цион”, която не приели в Коминтерна заради национализма й. В Октомврийската революция тези партии не изграли особена роля.

Що се отнася до болшевизма, в него се формирали две течения. Едното - космополитно, а другото - почвеническо. Ролята на космополитите-евреи като Троцки в революцията, разбира се, била голяма. Те били увлечени от идеята за световна революции. Русия като самобитна цивилизация за тях не представлявала особена ценност. В мнозина от тях имало и вражда към историческа Русия. Те в основната си маса били настроени антиселски. Сергей Есенин изобразил типа на такъв евреин-комисар в поемата си „Страната на негодници”.

И в конфликта с църквата Троцки проявил много голяма активност. Той бил ръководител на комисията по изземването на църковните ценности и продажбата им зад граница. А например Молотов и Калинин в Политбюро се обявили срещу ексцесиите в църковната кампания - впрочем, умерено.

- Но нали по това време имало глад…

- Глад имало, но конфискуването на ценностите било провокация, за да се предизвикат протести и да се нанесе удар по църквата. Наистина църквата предлагала за сумата, на която ще бъдат оценени тези църковни ценности, да се купи зад граница хляб. Не станало…

- Кога започнал конфликтът между космополитната и почвеническата, както казвате, части на революцията?

- Имало го е и по време на Гражданската война, но се изострил най-вече след края й.  Когато от Червената Армия бил демобилизиран около един милион командири от младшото и средното звено. Мнозинството от тези хора били от селата и малките градове на Централна Русия. Особен културен тип, наричали го „червена сотня”.

- Това определение тогава ли се родило?

- Не, още по времето на Степан Разин…

- Имало се е предвид някаква особено активна сила?

- Активна, да, при това независима, нецърковна и несъсловна. И именно тези червени командири дошли и изпълнили съветския държавен апарат, започнали да учат в рабфак и вузове. Те и и станали базата на сталинизма. Станали управленци и масата от съветската интелигенция. С космополитите от типа на Троцки тези хора били абсолютно несъвместими! Така че конфликтът назрял и все повече се изострял от началото на 20-те г. Той се проявил в дискусиите за НЕПА, за литературата и за културата като цяло, за комсомола - по всички въпроси.

- Кой поддържал троцкистите-космополити?

- Те имали поддръжка в студентска среда, в средата на интелигенцията, но съвсем не сред масата. А масата преживявала духовен подем, така че тяхното поражение било закономерно. Основната част от евреите бързо се интегрирала в съветската система. Започнали да учат елитарни професии - възможностите били налице.  Според статистиката 77 процента от евреите през 1991 г. имаха интелигентни професии или учеха във вузове.

По време на войната, разбира се, те бяха съветски патриоти. Но след войната, когато беше създадена държавата Израел, в нашето еврейство нараснаха антисъветските, дисидентските настроения, вече подхранвани от влечението към Израел. Възникна концепцията за двойния патриотизъм. Т. е. ти трябва да бъдеш патриот на страната, в която живееш, но и патриот на Израел.

- При мнозина именно вторият патриотизъм взе връх?

- Мисля, че по-скоро той послужи като самооправдание. Постепенно мнозина се насочиха към антисъветизма, а при „реформата” станаха антируска сила. Т. е. за разрушителната част от работата в тази „реформа” до голяма степен са отговорни интелигентите сред евреите - и в бизнеса, и в хуманитарната сфера. Да вземем например телевизията… Разбира се, ние съдим по онези, които са пред очите ни, но те и дават тона. Това е едно от най-важните разцепления, които разкъсаха обществото ни.

(със съкращения)

Росийский писатель, 11.11.2012