Сергей Кара-Мурза
Сергей Георгиевич Кара-Мурза, изтъкнат руски учен – философ, историк, политолог, публицист, теоретик на науката, общественик, доктор на химическите науки, професор, е pоден на 23.01.1939 в Москва в семейството на китаеведа Георгий Сергеевич Кара-Мурза. По националност – руснак. Завършил химическия факултет на Московския Държавен университет през 1961 г; аспиpант и сътрудник на Института по химия към АН на СССР, после на Института по органична химия (1961-1968); кандидат на химическите науки (1966); командирован на работа в Куба (1966-68, 1970-72); сътрудник, ръководител отдел, заместник директор на Института по история на естествознанието и техниката (1968-1990); защитава докторска дисертация (история и методология на науката и техниката) през 1983 г.; професор от 1988 г. По онова време публикува над 50 статии по химия, статии по история и методология на науката, книгите “Проблеми на организация на науката” (1981), “Основи на наукознанието” (1985, в съавторство), “Технология на научните изследвания” (1989) и др. Влиза в групата експерти на ЦК на КПСС, подготвящи материали по организация на науката, междунационалните отношения и др. (1986-1991); чете лекции в университети в Испания (1988-1996). Главен научен сътрудник в Института за социалнополитически изследвания ИСПИ към РАН, завеждащ сектор в Аналитичния център по научна и промишлена политика (АН на СССР, после РАН, после Министерство на науката на Русия) – 1990-2000 г. Придобива широка популярност след 1989 г. със своите статии във вестниците “Пpавда”, “Советская Россия”, “Завтра” и други. Член на Съюза на писателите на Русия.
Идеите му са разглеждани на най-високо ниво, включително в администрацията на президента на Русия Путин. В тази връзка Кара-Мурза е привлечен да чете специални лекции на студентите. Произведенията му се отличават с яснота и достъпност на изложението, голям брой интересни факти, за които не се споменава в други издания, нестандартен поглед, логичност на изводите и заключенията. Свободно владее испански. Член на експертния съвет на “Политическо списание”. От 2005 г. е началник сектор по общите проблеми на устойчивото развитие в Изследователския институт по икономика, политика и право в научно-техническата сфера.
Представител на лявопатриотичната мисъл, защитник на идеалите на колективизма, «традиционното» идеократическо общество и рационалното мислене. Като цяло се отнася положително към историческия опит на СССР, с уважение – към религията, топло се отзовава за православието. Привърженик на съветската система на универсално образование и енциклопедичния подход в обучението – в противовес на «мозаечната култура» «за бедни», противник на внедрявания либерален модел от два вида в образованието – «за елита» и «за работниците-потребители». Критик на налаганите и в Русия т.нар. либерални ценности. Критикува курса на икономическото развитие на страната. Според него Русия няма “никакви нови ресурси, нищо ново не сме построили, не успяхме да създадем нито една голяма система в замяна на съветската. Ние живеем от нефта и газа, изследвани и съоръжени в съветско време.” Според него шансът за либерализация в страната е загубен и трябва да се потърси опита на миналото. Кара-Мурза счита, че за Русия единствено възможният път на развитие, както в началото на двадесети век, така и сега, е съветският проект. Политологът счита, че новият проект трябва да се строи от «хора, обичащи СССР». Автор на книгите: “Да извадим електродите от мозъка си” (1994); “Интелигенцията на пепелището на Русия” (1995, 1997); “Евроцентризмът – скритата идеология на перестройката” (1996); “Научна картина на света, икономика и екология” (1997); “Пак въпроси към вожда” (1998); “История на държавата и правото в Русия” (1999, 2000, 2001, в съавторство); “Манипулация на съзнанието” (2000, 2004, 2007); “Съветската цивилизация” (2001 – т.1: “От началото до Великата Победа”; 2001 – т.2: “От Великата Победа до наши дни”); “Истматът и проблема Изток-Запад” ( 2001); “Столипин – баща на руската революция” (2002); “Антисъветски проект” (2002); “Бяла книга на реформите” (2002, 2003, 2004); “Идеологията – дъщеря на науката” (2002); “Евреи, дисиденти, еврокомунисти” (2002); “Евроцентризмът – едиповият комплекс на интелигенцията” (2002); “Гражданската война 1918-1921 г. – урок за XXI век” (2002); “Кратък курс по манипулация на съзнанието” (2003); “Манипулация на съзнанието: учебно пособие за висшите и средни учебни заведения” (2004); “Неуредици в руския дом” (2004); “Цар-Студ” (2004); “Изгубеният разум” (2005, 2007); “Износ на революция” (2005, 2006); “Първо предупреждение: Неуредици в руския дом.” (2005); “Второ предупреждение: неуредици в руския дом.” (2006); “Опозицията като власт в сянка” (2006); “Опозиция: избор има” (2006); “Демонтаж на народа” (2007); “Матрицата на Русия” (2007); “В търсене на изгубения разум: антимит – 2” (2007); “Властта на манипулацията” (2007); “Маркс срещу руската революция” (2008); “Комунизмът и фашизмът: братя или врагове?” (2008); “Оранжевата мина” (2008); “Къде отива Русия? Бяла книга на реформите” (2008); “Къде отиваме? Беларус, Русия, Украйна” (2009); “Животът в СССР” (2009); “Кого ще защитаваме?” (2009), “Манипулация на съзнанието – 2” (2009) и др.
http://www.kara-murza.ru/index.htm
Публикации:
Публицистика:
ИЗ “ИЗГУБЕНИЯТ РАЗУМ”/ превод: Георги Ангелов/ брой 14 ноември 2009
ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА - ЗАПЛАХА ЗА КУЛТУРАТА/ превод: Диана Павлова/ брой 19 април 2010
ПОСЛЕДНА ВЕСТ ОТ СЛОБОДАН МИЛОШЕВИЧ/ превод: Георги Ангелов/ брой 27 март 2011
Интервю с Сергей Кара-Мурза:
