ИЗ „ПЕТНАЙСЕТ ПЕСНИ”
превод: Николай Тодоров
На 31 май 1889 г. Морис Метерлинк, младият и заможен белгийски адвокат, публикува сборника Serres chaudes [„Парници"], с 33 поеми, само в 155 екземпляра. Неговата кариера на адвокат малко по малко залязва, но звездата му на литературния небосклон изгрява. Дълги години стихотворенията му са някак „в сянката” на неговите пиеси и философски трудове, които му спечелват Нобелова награда за литература през 1911 г. Въпреки това единствените два малки сборника със стихове, които авторът пише, често се преоткриват, върху тях се правят нови изследвания и по своята значимост те се нареждат до стиховете на величави фигури на символизма като Шарл Бодлер и Артюр Рембо.
Френският драматург и актьор Антонен Арто обявява възторжено, че Морис Метерлинк е първият поет, изразил многоликото богатство на човешкото подсъзнание. Самият писател до края на живота си продължава да отстоява думите си от едно писмо до Емил Верхарн: „В тази книга [Serres chaudes] няма нищо освен Верлен, Рембо, Лафорг и - както продължават да твърдят хората, Уитман - почти нищо от мен, с изключение на усещането за неща, които не са там, където би трябвало да бъдат”.
Метерлинк изоставя поезията и се посвещава на театъра, философията и теологията, въпреки че именно тя му спечелва благословията на прочутия френски писател Октав Мирбо и забележителния австрийски поет Райнер Мария Рилке. Интересно е да се отбележи, че Рилке е роден в Прага, която по онова време е част от Австро-Унгарската империя, но също като Верхарн и Метерлинк, пише стихове и на френски език (над 400 стихотворения). По-известните произведения на Mетерлинк включват пиесите „Синята птица” и „Мона Вана”, а сред философските му творби са: „Съкровището на смирените”, „Мъдростта и съдбата”, „Животът на пчелите”, „Пред великото мълчание” и др. Той пътува и живее извън Белгия, но е силно свързан с родината си и както в Първата, така и във Втората световна война се старае да спомогне както може за нейното запазване. Пише на френски, почитан е в Португалия, където живее известно време, и популярността му в САЩ е така голяма, че обявяват: „той е повече американски, отколкото белгийски драматург”, точно както в Русия се опитват да провъзгласят Кнут Хамсун за „руски” писател. Мистичността, безредността и необятността на идеите на творбите на Метерлинк успяват да го доближат дори до сюрреализма през 20-те години на ХХ в. Стихотворенията му се обсъждат и много се говори за тяхната смълчаност, болезненост и молитвеност, за усещането им за предопределеност, но въпреки това те остават неопределими и неповторими. И като че ли вторият сборник на Метерлинк, Quinze chansons (1900) [„Петнайсет песни"], е своеобразен венец на поетичното му творчество. Тези така прости, стройни и изящни наглед песни неведнъж са изкушавали П. К. Яворов и Гео Милев, и ясно личи, че именно лекотата и дълбочината на авторовата реч е най-голямото предизвикателство при превода им.
Преводачът
—————————–
ИЗ „ПЕТНАЙСЕТ ПЕСНИ”
І.
Тя затвори девицата в една пещера,
тя постави на портите знак;
светлината забрави тя; падна ключът
и изгубен е насред морето.
Тя очакваше в летните дни,
дълго, даже над седем години -
пътник с всяка по пътя ще мине.
Тя очакваше в зимните дни,
а косите й чакаха, помнеха:
светлината навънка струи.
Те я търсеха и я намираха,
между каменни късове плъзнати -
озаряваха после стените им.
Пътник нощен съзира сияние,
не разбира, но вижда, че грее,
да отиде по-близо не смее.
Той повярва, че знакът е странен,
той повярва, че извор на злато е,
той повярва: играят си ангели;
продължава забързан нататък…
ІІ.
И ако един ден се върне,
какво да му кажа?
- Кажи му, че чаках го дълго,
а после дойде и смъртта ми…
И ако ме пита така, все така,
без да ме разпознае?
- Говори му ти като сестра,
може би той страдае…
И ако ме пита къде сте сега,
какво да отвърна?
- Моя пръстен от злато му дай,
нищо ти не отвръщай…
И ако иска да знае
защо тази зала пустее?
- Посочи угасената лампа
и портата зееща…
И ако още ме пита
за сетния час?
- Ти кажи му, че аз се усмихнах
от страх да не плаче…
[...]
V
Трите слепи сестри
(очакваме още),
трите слепи сестри
имат лампи от злато.
Изкачват те кулата
(те, вие и ние),
изкачват те кулата,
чакат те седем дни…
Ах! Първата казва
(очакваме още);
Ах! Първата казва,
долавям нашите светлини…
Ах! Втората казва
(те, вие и ние);
Ах! Втората казва,
той е кралят и качва се…
Не, казва най-святата
(очакваме още);
не, казва най-святата,
угасиха се те…
[...]
VІІ
Седемте девойки от Орламонд (1),
когато феята беше умряла,
седемте девойки от Орламонд
портите пожелаха да зърнат.
Седемте свои лампи запалиха
и отвориха кулите; с тях
те отвориха четиристотин зали,
но деня не намериха…
Стигат те пещерите ехтящи,
и надолу, надолу се спускат;
на затворена порта стоящ,
те намират един златен ключ.
Океанът съзират в пролуките,
да умрат се страхуват, внимават -
тропат, портата пак е заключена,
да отворят не се осмеляват…
[...]
Х
Когато любовникът излезе
(аз долових вратата),
когато любовникът излезе,
тя се усмихна…
Но когато той се върна
(аз долових лампата),
но когато той се върна,
една друга беше там…
И аз видях смъртта
(долових душата й),
и аз видях смъртта,
която още го чакаше…
[...]
ХV
КАНТИК (2) НА ДЕВАТА ОТ „СЕСТРА БЕАТРИС”(3)
На всяка душа заридала,
на грешника, който минава,
на звездната гръд съм отдала
и свойте ръце в благодат.
Не грешник е, който живее,
щом тя, любовта, промълви,
и не е душата погубена,
щом тя, любовта, е в сълзи.
И ако любовта се залута
по тукашни, земни пътеки,
сълзите й ме намират,
не ще се изгубят навеки.
—————————–
1. Името на измислено място; Метерлинк впоследствие го дава на свето собствено имение. - Б. п.
2. Кратка, популярна песен, най-често на френски език. По начало тя е с религиозно послание и може да включва препратки към познати жанрове като: хорал, псалм, ария, романс и др. В нея се използват традиционни фигури и познати музикални мотиви и е разделена на строфи, макар и да няма строго определена метрика. - Б. п.
3. „Сестра Беатрис” е едноактна драма на Морис Метерлинк, публикувана през 1901 г. Точният неин жанр е „миракъл” - средновековен жанр с религиозен сюжет, обикновено поставяни от занаятчийските гилдии. - Б. п.
