Кристине Буста

превод: Кръстьо Станишев

ЧЕТВЪРТАТА НЕДЕЛЯ ПРЕДИ КОЛЕДА

Нощта разхвърля твойто име като сняг,
сред ветри прах е твоят дъх,
                                 кристален пак.
О, тъмнина, в която бяла ослепявам!
О, раждане, в което черна отминавам!

ПРИТЧА

Понякога трябва да си почиваме
посред квадратите слънчеви
на изоставените дворове на пладнята.

Порти като ангели,
тъмни крила,
навътре приплеснали,
отвореност,
през която влизаме и излизаме,
светлина заслепяваща
и хладината на сенки.

Вечер, когато портите се затварят,
ние сме изгнаници,
или у дома.

ВИНА

Напразно побягваме през моретата.
Навсякъде от бреговете ни гледат
очите на мъртви риби,
поглеждат ни от суша към суша.
Защото безмълвните рояци
край основите на континентите
дочуваха вопли ужасни.

Поети изплетоха мрежи от треви
досущ преждите жилави на водорасли.
Невежи рибари всекидневно гребат
неизтеклото в лодките
и го наливат в шума на пазарите,
където ни премълчава Страшният Съд.

КОГАТО СЪЗРЕЦАВАМ ТВОИТЕ ОЧИ

Ще проследя звездите,
черните звезди.
Моите нощи са бели.

Който проследява черните звезди,
изгубен той е за деня.
Безсърдечно му се чини слънцето.

Бялата нощ е пълна със нищета,
черната звезда е пълна със скръб.
Кой още има любов,
той избира тъмно небесно тяло.

***

Какво ще бъдем
на сто години?
Земята съчетава, Бог поверява,
две ръце, пълни със нежна пръст.