Александър Плотников

превод: Григор Ленков

Висяха облачни грамади -
зловеща димна пелена;
и в миг по класовете млади
забиха ледени зърна.

По класовете, в мир класили,
с душа невинна и добра -
и по мустачките-осили,
и по зелените ребра.

Забрави житната държава
за слънчевата светлина…
И цялото небе тогава
пое на свойте рамена.

Но ето: слънце пак засвети
и ти се будиш, спомен мой:
лежат сразени класовете -
войници, паднали във бой.