Захар Прилепин

превод: Стефка Тотева

Забелязали ли сте такъв удивителен парадокс - словосъчетанието „нищо лично” стана едва ли не определящо в нашето време на тотален индивидуализъм…

Излиза, че при индивида всичко трябва да е лично, собствено, частно, нали така? Но това само на пръв поглед е парадоксално.

Тихият, с уморен скепсис произнасян лозунг „Нищо лично!” е само начин да отхвърлиш отговорността за всичко обкръжаващо. „Нищо лично” е много повече от две думи, това е най-новата философия..

Наскоро трябваше да пътувам в една европейска страна. Отначало настойчиво ме канеха, после неочаквано размислиха. Организаторът ми написа подробно писмо, в което снизходително роптаеше, че съм имал навика да се изказвам от името на целия народ - това ужасно оскърбило европееца… На нас такива хора като гости не ни трябват! - такъв беше патосът на писмото. „Кой ви е казал, че има някакви там народи? - питаше той. - Рискувам да ви огорча, но всички сме произлезли от Адам и Ева. Или от една и съща маймуна”.

В крайна сметка те, няма да повярвате, напълно ми отказаха посещение в тяхната политкорректна страна.

А ето, вие имате снимка на майка си на стената, помислих си. Избелял лист хартия, всъщност - нищо повече… Изрязах от списанието цветна снимка на жена, не по-лоша от майка ви, даже бих казал много по-добра, хайде да я сложим в рамка и зад стъкло и да я окачим на стената. В края на краищата каква е разликата - те са произлезли от една и съща маймуна? Или майка ви е имала в предците си някаква по-особена маймуна?

Вие знаете до какво могат да доведат подобни разсъждения?

Хич даже и не започвайте.

Нищо лично, чувате ли?

Или може би има някакъв особен език, на който сте произнесли първата си дума? На същия език са произнесли първата си дума и вашият баща, вашият дядо и прадядо. И вече половината от земния си път носите в себе си първото наизуст научено четиристишие:

“Хей ти, Рус, родино свята,
с божи лик във всеки дом…
И очите в синевата
се разтварят мълчешком.” -
и няма да можете да го заличите с никаква отровна киселина.

Слушайте, оставете тези приказки. Научете езика на някакъв крайно северен или крайно южен народ, той с нищо не е по-лош от вашия, на който например е писал Лев Толстой.

Или искате да кажете, че вашият Толстой стои по-високо от литераторите на крайно северния или крайно южния народ? Или вие, дявол да ви вземе, мислите, че в предците на Толстой е имало някаква по-особена маймуна? Знаете до какво могат да доведат подобни изказвания?

Хич даже не започвайте!

Нищо лично, чувате ли?

А може би си имате свой Бог, в когото вярвате, когото призовавате и на когото се молите? Този Бог е измислен от същите тези маймуни, както и всички останали богове. Хората, предпочели смъртта в името на кръста са нелепи глупци. Нищо лично, приятелю мой, нали знаем до какво води религиозното мракобесие. А какво сте се вкопчили в тази рябина до прозореца - това е същата дървесина, като всички останали палми.

Във вашите деца повече от половината е съдържанието на вода, както във всички хора по света. Не е задължително да смените децата си с други деца, напълно възможно е да замените чедото си за четиридесет литра лимонада. Всичко е вода, всичко тече.

Вашата почва по нищо не се различава от почвата от другата страна на глобуса, така че напразно тъпчете пръстта на гробището и на гробовете на близките си. Със същия успех може да постоите и на безплатния паркинг. И не е беда, ако върху гробището ви построят паркинг.

Няма нищо.

Ние всички сме произлезли от една и съща маймуна.

А ето имате си и нокът на палеца, мисля си аз отмъстително. Кой ви е казал, че това е вашият личен нокът? Обикновена рогова пластина, няма нервни клетки, може да се изтръгне и да се смени с друг. Е? Подайте ръката си!

Ще кажете, не трябва, това е вашият личен нокът. Ще кажете - боли.

Ето така и нас ни боли. Оставете ни на мира с нашите богове, с нашия език, с нашата гордост, с нашата горчивина.

„Нищо лично” е крайният стадий на цивилизацията, когато човекът, лишен от родство, вяра и география, хваща под ръка своята маймуна и се отдалечава в личните си джунгли. Това ви е то съвет и любов.

Ние оставаме тук, в личното си пространство.

Мислех си - вие сте собственици, вие сте частници, вие сте патентовани либерали. Всъщност вие ни излъгахте.

Собствениците сме ние.

Вие нямате нищо лично, освен работата си. А при нас всичко е лично - таткото с мамчето, дядото с бабичката, ряпата със Жучка, капитанската дъщеря, рябинката, брезичката, трепетличката, калинката, малинката, о, велик и могъщ руски език, война и мир, живот и съдба, престъпление и наказание, последен поклон.

Отивам да изпея своята лична песен на своето лично дете на своето лично наречие, всяка дума от което отдавна е станало част от моето лично същество.

День литературы, 10 (192), 22.10.2012