Елена Черникова

Из статията „Капките на синдрома”

превод: Стефка Тотева

Чехов като човек, по негового лично признание, е изпитвал автобиографофобия. Авторски неологизъм на Чехов. Не го е привличало да изцежда нещо си отнякъде и на  всичкото отгоре да демонстрира резултатът. Известните източници на „капките” - от  писмото му до Суворин и бележката до брат му Александър - можеха завинаги да си останат в аналите като не най-съществените за разбирането на Чехов като човек, доколкото в писмата става дума за сюжет за разказ, а не лични подробности. Но през 1985 г. в СССР започна перестройката, с ускорението и гласността. Интелигенцията не разчиташе толкова на ускорението, но се очароваше от гласността. Както си спомняте, надигна се ураган от текстове, подтекстове, имена, факти, нови интерпретации.

В Московската писателска организация председател на творческото обединение на белетристите тогава беше Вячеслав Шугаев. Той често организираше пътувания на писателски групи, беше близък с директора на  Дома-музей в Мелихово, и там се провеждаха интересни съвместни акции.

Веднъж през втората година на перестройката за Мелихово замина група белетристи. Слънцето грееше, кипеше самоварът. Седят белетристите  на чай и разсъждават, колко е трудно да пишеш разкази: писателят е целият като на длан, няма как да се скриеш зад дължината на романа, наличието на отсъствие на майсторство се вижда именно в разказа. И цитират Чехов.

Присъстват и трима журналисти от Москва и си мислят - какво ще пишат в отчетите си? Такова великолепие, взаимно разбиране, гевречета, всичко е много хубаво - какво да правят? И изведнъж Шугаев изтърсва: знаете ли, намерих писмо на Чехов до брат му Александър, където Чехов пише, че е посъветвал Суворин да напише разказ за човека, който веднъж се събудил свободен. Ето редовете от споменатото писмо до Суворин:

„Напишете разказ за това, как млад човек, син на крепостен, бивш бакалин, хорист, гимназист и студент, възпитан в чинопочитание, целуване на попски ръце, преклонение пред чужди мисли, изказващ благодарност за всеки залък хляб, много пъти пребиван, ходил на училище без галоши, побойник, измъчвал животни, обичал да обядва при богатите си роднини, лицемерил пред бога и пред хората без всякаква нужда, единствено поради причината на своята нищожност - напишете как този млад човек изцежда от себе си капка по капка роба, как той, като се събужда в едно прекрасно утро усеща, че в неговите вени тече вече не робска, а истинска човешка кръв.”

Ето при тези думи на Шугаев журналистите от двата литературни вестника се стреснаха и написаха, че той чрез думите на Чехов съветва всички да изцеждат…

Третият журналист се въздържа от цитирането на тези редове в своя отчет и сега пред вас възстановява истината за  този случай. Тя се състои в това, че преди двадесет години журналистите изопачиха цитата от писмото на Чехов по свое усмотрение и го съотнесоха към съвсем различен повод. Възможно и без умисъл, от невежество.

Но като се има пред вид трескавата перестроечна мода на открития и разобличения, стана това, което стана, а именно седмица след мелиховския репортаж капката на роба, откъснала се от вестникарските страници заля светът на медиите: „робството в капка” стана хит за години напред. Такива казуси по времето на първобитната гласност бяха неизброими…