Золтан Кирай

превод: Нино Николов

Ти -
плът и кръв
от тялото народно.
Ти -
слънце
над Балкана помрачен.
Ти -
възел гордиев
в ръцете на негодник.
Ти -
сабя блеснала
в решителния ден.

Прозряла
вековете и борбите,
душата ти
душа бе на поет.
Строши се сабята ти
о скалите,
защото водеше,
защото бе отпред.

Но кой е чул
да шушне
ураганът?
Отприщен,
той се втурва и свисти.
Нима пороят някога се кани,
нима изчаква, за да връхлети?

Нима светкавицата ни предупреждава?
О, ако гневно бурята кънти,
тя в цялото небе се нажежава,
за цялото небе гърми,
блести!