Алексей Мусорин

превод: Литературен свят

Говорим ли за литовската литература е невъзможно да не споменем името на Кристионас Донелайтис (1714 - 1780), човека, който създал първото в литовската поезия произведение на европейско ниво, извеждайки литовската литература на качествено ново стъпало.

Донелайтис се родил в Източна Прусия в село Лаздинеляй в семейството на небогат литовски селянин. Начално образование получил в училището за бедни в Кьонигсберг. От 1763 до 1740 г. учил в Кьонигсбергския университет теология, чужди езици, антична литература. След завършването на университета бъдещият класик на литовската литература известно време работил като учител в малкото село Сталупенай, после получил място на пастор - настоятел на лутеранска енория в Толминкемис, където живял почти неотлъчно до края на живота си.

Първите си произведения - стихотворни послания към приятелите си Донелайтис писал на немски. По-късно преминал към творчество на литовски език. От ранните му произведения, написани на литовски, до нас са стигнали басните му: «Куче на пазар», «Басня за торния бръмбар», «Кучето с голяма глава», «Вълк-съдия», «Пиршеството на лисицата и жерава», «Дъбът самохвалко». Това, че Донелайтис, започвайки пътя си в литературата, се обърнал именно към баснята явно не е случайно: дидактичността е характерна за цялото му творчество.

Главното произведение на Кристионас Донелайтис е грандиозната поема «Годишните времена», написана в античен неримуван хекзаметър. Тя включва почти три хиляди стиха и се състои от четири части: «Радостта от пролетта», «Летен труд», «Благата на есента», «Зимни грижи». Поетът работил над произведението си в продължение на цели десет години - от 1765 по 1775 г. За съжаление, авторът не успял да издаде произведението си: «Годишните времена» били публикувани много години след смъртта му - през 1818 г.

В поемата е показан светът на литовското село, описан е всекидневният живот на бураса - литовския селянин, смазан от тежка работа, страдащ от произвола на помешчиците и правителствените чиновници, но въпреки това запазил човешкото си достойнство, интереса си към живота, волята си за съпротива.

Донелайтис въвежда в «Годишните времена» цяла галерия от неприличащи си, всеки с ярка, неповторима индивидуалност обитатели на селския свят на Литва. Тук е и селският интригант Дочис, постоянно тровещ живота на съседите си, и оправдаващият с философия мързела си Слюнкас, и любителите на чашката Пеледа и Плаучюнас, и разсъдливият, солиден Лаурас.

Особено ярко е изобразен солтис (селския старейшина) Причкус, постоянно колебаещ се между желанието да угоди на управителя на имението и искрената симпатия към съселяните си.

За характеристика на персонажите си Донелайтис активно използва такъв разпространен в литературата на просвещението и класицизма похват, като «говорещи» имена. Така например Слюнкас на литовски означава просто «мързеливец», Ваушкус - «безделник», а Пайкюс - «глупак».

Донелайтис е много религиозен човек. Църковните наставления, обучението в църковните училища той разглежда като важни източници ма човешката нравственост. В произведението си поетът противопоставя неграмотните, грубовати, но не забравящи Бога селяни и «просветените» помешчици, които сядайки зад богатата празнична стол дори не считат за нужно да направят задължителната за християнина молитва преди обеда.

Впрочем, противопоставянето на селото и помешчическото имение е свързано при Донелайтис не само с отношението към религията. Имението, показано в поемата през очите на селянина, е непримирим антагонист на селото, а обитателите на имението - като зли врагове на селския свят. Феодалите, живеейки от селския труд, не смятат селяните за хора. За да не умрат от глад, селяните са принудени да лъжат, да лицемерят, да клинчат от ангария, да крадат гората от господарската планина, и след като я продават, навреме да плащат данъците си.

В поемата си Донелайтис отстоява националното достойнството на литовския народ, рязко осъжда онези, които лекомислено приемат чуждите - немски и френски обичаи, носят чужди дрехи, с пренебрежение се отнасят към родния език. Да предпази народа си от асимилация е една от главните задачи в творчеството на Донелайтис.

Литва през XVIII век била селска страна и Кристионас Донелайтис писал най-напред за селяните, опитвал се да покаже живота през очите на крепостния бурас, да передаде в антични хекзаметри всекидневната житейска мъдрост на селянина. За изминалите два века и четвърт много неща са се променили в родината на Донелайтис, но създадената от него поема и досега заема едно от централните места в духовния живот на литовския народ.

(със значителни съкращения)