Лариса Василиева

превод: Григор Ленков

***

И пак е бяло. Пак е светло.
Реката синкав лед скова.
И пак сълза блести в небето -
или е слънцето това?

Рисува свойте странни приказки
по тънките стъкла студът
и облаците като призраци
безшумно над града висят.

Ще дойде утре. Време има -
така до вчера мислех аз.
Но зимата неумолима
пристигна в най-внезапен час.

Трохи подхвърлям на врабците.
В снега пред мен следа блести.
И в минувача, който иде,
долавям родствени черти.

Но той очи отмества, ето -
край мен минава бързешком…
Като пътека над небето
се вие дим над всеки дом.