Фьодор Тютчев

превод: Красимира Василева

***

Не с ум ще схванеш нейното значение,
че тя към общ аршин не се докарва.
Ще проумееш уникалността й не със зрение -
в Русия трябва да се вярва.

***

Аз срещнах Ви и мигом в мене
отминалото оживя
и старото ни златно време
в сърцето топлота навя.

И в късната ни есен биват
такива дни, такъв скъп час -
един лъх с пролет ни облива
и нещо се събужда в нас.

Духът ми, пламнал вдъхновено,
си спомни сбъднати мечти
и с някогашното си упоение
аз гледам милите черти.

И след вековната раздяла
аз виждам Ви като във сън.
Една мелодия незанемяла
във мен разнася своя звън.

Това не е възпоменание,
това е на живота зов.
И пак е същото очарование,
и същата е моята любов