Римма Казакова

превод: Марко Марков

Може би сега ми е нужно
да си спомня -
                      не ме кори!
как живяхме с тебе задружно
в общежитие номер три.

Да си спомня гласа на буря
под студения
                  звезден грозд,
и шума на добрата Таюра,
и ехтежа на стъпки по мост.

Нито вода, нито ток - играе
страшен студ
                  от зори до зори.
Но усещахме как сияе
общежитие номер три.

Ах, обичаше ни тогава
този странен
                 и хубав живот.
Не за някаква лека слава
ляхме трудна, солена пот.

Ние минахме път чудесен,
който себе си
                    в нас откри.
Беше наша съдба и песен
общежитие номер три.