СЛЕД ЧЕТЕНЕ НА ДОСТОЕВСКИ
превод: Димитър Василев
От съновник безпредметен
вдигнала ръка без жал,
бързо Соня се заметна
със копринения шал.
С лакти някак го подхвана,
впрочем мъртва тя отдавна е.
Паяжина зад дивана.
Сонка Мармеладова.
Тази дървена скамейка
помни и до този ден -
възел с рубли, душегрейка,
и топор окървавен.
Скрил брадичката позната
зад звънчето, все така
той се кланя от вратата
със цилиндър във ръка.
Рубли, рубли, рубли, рубли,
рубли, рубли, рубли, руб… -
никога не си ги губил
и не ще получиш вкуп.
И с пребъркана жилетка
(на верижка звън най-чист)
всичко хвърля на рулетка
углавният романист.
Но условие известно
го спасява в час суров -
получава рубли петстотин
Достоевски от Катков.