Николай Матвеевич Грибачов (6. (19).12. 1910 - 10.03.1992) е руски писател, преводач и общественик. Роден в село Лопуш, Орловска (сега Брянска) област. Завършва хидромелиоративен техникум в село Брасово, Брянска област (1927-1930). Работи в проучвателни групи на Север - в Карелия. От 1932 г. се отдава на журналистическа дейност. Член на ВКП(б) от 1943. От 1936 г. до 1941 г. работи в смоленския вестник „Работнически път”. В 1941 завършва два курса в Литературния института в Москва. Участник в присъединяването на Западна Белорусия към Съветския Съюз и съветско-финландската война. Участва като доброволец във Великата Отечествена война - командир на сапьорен батальон, сражава се в боевете за Москва, Дон, Сталинград, Донбас, Варшава, Прага и Берлин. Кореспондент на армейски вестници. До 1948 г. служи в Румъния. От 1948 г. работи в сп. „Съветски Съюз”, през 1950-1954 и 1956-1991 е негов главен редактор. През 1949 г. се включва активно в кампанията срещу космополитизма. През 1953-1954 и 1959-1991 е секретар на ръководството на СП на СССР. От 1980 до 1990 г. е председател на Върховния Съвет на РСФСР. Сборници с лирика: „Северозапад” (1935), „Стихове и поеми” (1939), „По пътищата на войната” (1945), „Стихотворения и поеми” (1951, 1958), „След бурята” (1952), „Скъпи земляци” (1954), „Лирика” (1958), „Студено ли е в Сибир или не?” (1961), „Стихотворения и поеми” (1964); „Любов, и тревога, и бой” (1966), „Светлина, сенки, път” (1966), „И вятърът от четири страни…” (1968), „Изповед на път” (1970), „Лирика” (1973), „Стрелката на секундомера” (1977), „И песента на звездите” (1979), „Стихотворения” (1980), „За живота, за пътя, за любовта” (1980), „А вие обичали ли сте?” (1981), „Секунди, дни, години” (1982), „И наше лично” (1984), „Да не умира”! (1985), „Време твое и мое” (1986). Поеми: „Съдба” (1937), „Степан Елагин” (1938), „Обсада” („Воеводата Шеин” (1939), „Русия” (1943), „Колхоз „Болшевик” (1947), „Пролет в „Победа” (1948), „У нашите познати” (1955), „Америка, Америка…” (1961), „Върви, сержант!” (1963), „Стомана и сплав” (1963). Сборници с разкази и повести: „Августовски звезди” (1958), „Нощна буря” (1964), „Огньове в мъглата” (приключенска повест, 1966), „Любов моя немирна” (1966), „Белият ангел в полето” (1967, 1975), „Разкази и повести” (1970), „Здравей, комбат” (1970, 1976, 1978, 1982), „Там, напред” (1977, 1984) и др. Романи: „Ударна сила” (1971), „Битка” (1976). Автор на редица публицистични книги: „Непокорената Корея” (1951), „Десна-красавица” (в съавторство със С. Смирнов и А. Кривицки, 1955), „Памфлети и фейлетони” (1958), „Лице в лице с Америка” (очерци, в съавторство с Алексей Аджубей, 1959), „Орбита на века” (1961), „Полемика: Статии и бележки за литературата” (1963), „А тя се върти…” (1966), „Избор на века” (очерци, 1969, 1983), „Бягащият ден” (очерци, 1976) и други. На поета-патриот органично е присъщо вниманието към острата социална проблематика, той се стреми да утвърждава социално значимата литература. Това определя характера на енергичната му полемика както с декларативно-оптимистичните, така и с повърхностно-нихилистичните тенденции в литературата. Издава и „Когато ставаш войник. ..: Дневници, писма, спомени” (1987). Произведения за деца: „А това сме ние!” (1982), „Вълшебните очила: Горски истории, приказки, стихове” (1986). Лауреат на Сталинска (1948, 1949) и Ленинска (1960) награди. Герой на социалистическия труд (1974). „Избрани произведения” в 3 т. (1960), „Събрани съчинения” в 2 т. (1971), „Събрани съчинения в 5 т.” (1971-1973), „Събрани съчинения в 6 т.” (1985-1987). Погребан в Троекуровското гробище в Москва. Произведенията му са превеждани на редица чужди езици. На български е превеждан от Евстати Бурнаски, Иван Коларов, Иван Бонев, Михаил Лъкатник, Димитър Стефанов, Димитър Василев, Мария Грубешлиева, Кирил Масларски, Наташа Манолова и др. Публикувани са книгите му „Моята безумна любов” (разкази, Профиздат, 1967) и „Избрани стихотворения” (НК, 1976).

Публикации:

Поезия:

ШИПКА/ превод: Мария Грубешлиева/ брой 45 ноември 2012

СЛЕД ЧЕТЕНЕ НА ДОСТОЕВСКИ/ превод: Димитър Василев/ брой 45 ноември 2012

ХЕМ СЪМ И ХЕМ НЕ СЪМ ВКЪЩИ…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 134 януари 2021

ГОРЕШЕ ОГЪНЯТ НА ЛЮБОВТА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 144 януари 2022