ШИПКА
превод: Мария Грубешлиева
Тук все още ямите зеят,
и бой тук развихрял се лют,
все още се вижда траншеят,
а там - оръдеен редут.
И сякаш на тези позиции
и днес подир толкоз лета
ще видиш пред боя войници
как разговор водят в нощта.
Днес никой не ще им предскаже
от всички приятели - кой,
сразен от куршумите вражи,
ще падне в жестокия бой
и кой, по-щастлив, да прегърне
деца и любима жена,
след много беди ще се върне
във своята руска страна.
Говорят и спомнят щастливи
и сплитат в нощта гласове -
как шепнат узрелите ниви
със тежки от плод класове,
че трудно изкарва се хляба,
че тъй е коварна нощта,
че турчинът бди и че трябва
с юмрук да му смажеш мощта.
Тъгуват войниците морни,
но лъжа се аз може би:
ту вятърът в клоните горни
на габъра мощно тръби,
ту борът издига достойно
вършини под всеки масив:
на Шипка сега е спокойно,
и слънцето - страж мълчалив.
Войниците кротко почиват
без гроб, а гранитът отвред
им славата пази ревниво
и белите кости безчет.
А старата медна камбана
на стария храм като в сън
разнася в утринта ранна
тържествен и радостен звън.
И често пред хладните плочи
с признателност вечна в сърце
свободният българин с почит
пред подвига свежда лице.
А виж - и съветските войни,
жив пример на доблест и чест,
след хиляди подвизи бойни
пред храма се спират и днес.
С медали безброй на гърдите,
в сияние златно и прах,
те тук поздравяват дедите,
герои безчет като тях.
И пак се заклеват в закана
да пазят и мирните дни.
А медната стара камбана
за слава, за слава звъни!
