Ян Неруда

превод: Пенчо Симов

ЧЕШКИ СТИХОВЕ

Ако са нужни жертви
за свободата родна,
съдба, приемам участ
напълно безизходна.

Ако, съдба, поискаш
живота ми - тогава
сърцето от гръдта ми
изтръгвай незабавно!

И майка си да проси
готов съм да изпратя,
но свобода да има
за клетите ми братя.

И любовта грабни ми -
туй благо най-голямо;
народът ми в замяна
да е свободен само!

***
Благослових те, първо листче -
смарагден плам в леса запали
и свърза взора ми с живота
след дълго време на печали.

Благослових те, първа песен -
политна, сякаш птица синя,
и вля могъщата си сила
във моето сърце-пустиня.

Благослових те, лъч пробляснал
в небето досега сурово -
благодарение на тебе
духът ми запламтя отново

и ето: въздухът донася
вълшебно ехо - сякаш дреме
край мен, от слънце позлатено,
отдавна миналото време.

И сякаш чувам детски песни,
игри, закачки отзвучали
и сякаш майка ми е жива
и по косите пак ме гали,

надвесва се и ми говори:
„Изглеждаш блед; денят ще мине,
не стой, навънка е чудесно,
излез да поиграеш, сине!”