Фридеман Бергер

превод: Ана Александрова

***

Тук -
това, където посоките свършват.

Един квадрат от камъни,
където стойност има само мигът.

Те казват,
че нашата любов е глупав бурен.

Ние -
че е това, което идва.

Знае се,
че то не се нуждае от завръщане.

***

Веднъж
да бъда сит
мечти да имам
и мрежа от нощ за
идващите години

Там да бъда
лятото отминало
в очите
късно море

И
в тревите да
кося вятъра за
жътвата на
ветроходците