превод: Татяна Любенова

В памет на блажената кончина на Анатолий Ланшчиков

Русия познава, а сега уви вече познаваше Анатолий Петрович Ланшчиков като воин, който до последния си час не изостави своите бойни позиции. Саратовско момче-драка, суворовец и армейски офицер, герой-победител в много фронтови идейни сражения за Русия и руския народ, за руската слава.

Анатолий Ланшчиков, руски публицист, критик и литературовед, винаги е бил и си остава в първите редици на руското национално освобождение. Неговият сборник със статии “Време на възвишена връзка” (1969) предизвика ураганен огън срещу себе си  от страна на космополитите. Те не забравиха тази смелост и не му простиха до последния му час и при всеки удобен случай се стараеха колкото се може по-болезнено да го засягат.

Безпартийният Ланшчиков винаги е бил редови труженик на Руската партия. Той беше деен участник в “Руския клуб” и “Клуба на съветско-българската творческа младеж”, обединяващи най-добрите ни духовно-патриотични сили. Като литературовед и критик, излизайки с обзорни и тематични статии в централните вестници и списания за творчеството на съвременните писатели и за класиците на критическия реализъм на ХІХ век, той неуморимо издигаше ролята и значението на руското слово и руската история.

За което постоянно беше подложен на нападки от страна на русофобските сили в СССР, и особено от известния с разгромните си статии партиен идеолог А. Яковлев (1972), в кампаниите срещу списанията “Млада гвардия”, “Наш съвременник”, “Волга” и др. Книгите на Анатолий Ланшчиков: “Възрастта на съдбата”(1985),  “Националният въпрос на Русия”(1997), “Върволица от проклети дни” (1998) и др. - руският читател винаги е очаквал и обичал.

Работилницата на младите критици на името на Ланшчиков, създадена към Московската писателска организация и продължила да работи в неговия дом, стана символ на непреклонността в делото на просветителството.

В съдбовните 90-те години на ХХ век, той съчетаваше литературната и политическата работа, защото гражданската му позиция го караше винаги да излиза на първа линия на фронта. В последните години Анатолий Петрович посвети много време на изучаването на историята на Великата Отечествена война 1941 - 1945 г. и отстояването на чистотата на нашата Велика победа.

Във всичко и винаги Анатолий Ланшчиков бе и си остава пример за честна служба на Отечеството, на нашата литература и език.

Той служи честно и вярно!

На всеки от нас даже му е страшно да помисли, че сега се прощаваме със скъпия наш другар и наставник, със забележителния руски човек Анатолий Петрович Ланшчиков.

И ние не се прощаваме, а пеем: “Вечная памят!” - на скъпия ни Анатолий Петрович Ланшчиков, знаейки, че паметта за него в нас ще бъде вечна!

Писатели на Русия: Валерий Ганичев, Михаил Лобанов, Олег Михайлов, Пьотр Палиевски, Виктор Лихоносов, Василий Белов, Виктор Потанин, Валентин Распутин, Борис Тарасов, Станислав Куняев, Сергей Семанов, Константин Скворцов, Михаил Годенко, Семьон Шуртаков, Владимир Гусев, Владимир Володин, Дмитрий Жуков, Феликс Кузнецов, Сергей Михалков, Николай Скатов, Владимир Бондаренко, Виктор Чалмаев, Владимир Костров, Юрий Лошчиц, Сергей Неболсин, Александър Фоменко, Владимир Карпов, Леонид Кокоулин, Николай Кузин, Борис Леонов, Алберт Лиханов, Олга Фокина, Николай Иванов, Юрий Бондарев, Валентин Сорокин, йеромонах Бенедикт (Кулешов), йерей Владимир Александров, Генадий Попов, Сергей Куняев, Генадий Иванов, Владимир Середин, Лариса Баранова-Гонченко, Сергей Коткало, Николай Переяслов, Александър Сеген, Генадий Гусев, Вадим Дементиев, Николай Дорошенко, Ким Балков, Игор Шафаревич, Виктор Илюхин, Виктор Дронников, Юрий Буданцев, Виктор Гумински, Владимир Крупин, Михаил Ножкин, Виктор Боков, Александър Бологов, Леонид Бородин, Егор Исаев, Александр Казинцев, Василий Казанцев, Юрий Лопусов, Валентин Осипов, Александър Проханов, Анатолий Рогов, Валерий Рогов, Николай Сергованцев, Владислав Артьомов, Александър Арцибашев, Анатолий Буйлов, Виктор Верстаков, Евгений Семичев, Александър Грязев, Виктор Гумински, Владимир Детков, Сергей Дмитриев, Александър Доронин, Георгий Зайцев, Михаил Зайцев, Михаил Фьодоров, Владимир Иляшевич, Василий Козлов (Иркутск), Елена Козлова (Ветошкина), Капиталина Кокшеньова, Николай Коняев (С. Петербург), Евгений Юшин, Юрий Юшкин, Александър Якушенко, Инел Яшина, Сергей Перевезенцев, Игор Янин, Зураб Чавчавадзе, Александър Макаров, Татяна Петрова, Анатолий Смирнов, Валерий Хайрюзов, Вадим Цеков, Елена Кузмина, Александър Стрижов, Василий Дворцов, Марат Мусин, Генадий Мокеев, Наталия Масленикова, Михаил Чванов, Галина Богатова и мн.др.