Анатолий Петрович Ланшчиков (Анатолий Петрович Ланщиков), руски литературен критик, публицист, литературовед от патриотичното направление, е роден на 06.03.1929 г. в град Саратов. Завършва суворовско училище в Саратов. Служи в армията. Завършва МГУ (1962). Първият му сборник със статии „Времен возвышенная связь” (1969), в който категорично защитава руския патриотизъм, предизвиква нападките на космополитните сили, което съпровожда по-късно цялото му творчество. По време на перестройката създава с участието на Игор Золотуски Работилница за млади критици при московската писателска организация. Семинарите се провеждат в ЦДЛ, а после в дома на критика. Ланшчиков все повече придобива известност в кръговете на критиците и през 1980-те г. става култова фигура. Без да заема никакви номенклатурни постове, безпартийният Ланшчиков винаги е бил високо авторитетен в литературния свят. Неведнъж е нападан от русофобските сили в СССР, например, в известната погромна статия на партийния идеолог А. Яковлев (1972), в кампаниите срещу списания „Млада гвардия”, „Наш съвременник” (1981), „Волга” и пр. Деен участник в прочутия „Руски клуб” и „Клуба за съветско-българска творческа младеж”. В края на 80-те г. понякога съчетава занятията си с политическа дейност. В началото на 90-те г. постепенно се дистанцира от критиката и се насочва към историята, анализира фалшификациите, свързани с Втората световна война. Поборник за възраждане на православието. През 90-те години съчетава литературната и политическата работа. Книги: „Времен возвышенная связь” (1969), „Многообразие искусства” (1974), „Виктор Астафьев” (1975), „Вопросы и время” (1976); „Славься, Отечество” (1978), „Анатолий Жигулин” (1980), „Н.Г. Чернышевский” (1982), „Чувство пути” (1983), „Возраст судьбы” (1985), „Ищу собеседника: О прозе 70 - 80-х г.” (1988); „Избрано” (1989); „Национальный вопрос в России” (1997), „Череда окаянных дней” (1998). Живял и работил в Москва. Умира на 79 г. през м. 09.2007 г. През 2012 г. в изд. „Алгоритм” излиза книгата му с избрано „О чем безмолвствует народ”.

Публикации:

За Анатолий Ланшчиков:

ВРЕМЕ НА ВЪЗВИШЕНА ВРЪЗКА/ превод: Татяна Любенова/ брой 45 ноември 2012

УБЕЖДЕНИЕ, А НЕ „ПОЗИЦИЯ”/ автор: Вадим Кожинов/ брой 86 юли 2016