превод: Литературен свят

Името на чешкия лирик и прозаик Антонина Сова е по-малко известно от това на славния му предшественик - френския поет Пол Верлен. Но въпреки това между литературното творчество на тези двама европейски писатели от втората половина на 19 век, а в случая с Антонин Сова, и началото на 20 век, съществува определена прилика.

И двамата отдавали предпочитанието си на направлението, което дошло от изобразителното изкуство, и влязло в историята на световната култура под названието «импресионизъм».

Художникът, музикантът или писателят, които творят по този начин, не възприемат случващото се интелектуално, такъв принцип те отхвърлят, а приемат този на основата на впечатленията. И ако в живописта това се предава с помощта на бои и светлосенки, то в лирика на първи план е метафората, благозвучието и мелодичността на стиха.

 Именно Антонин Сова е един от най-ярките представители на чешката литература, творчеството на които е създадено в духа на импресионизма.

Сова, за когото друг класик на чешката поезия - Франтишек Халас - казва, че «е първият цигулар, успял да сътвори музика от родната реч», е роден в южна Чехия на 26 февруари 1864 г.

След като не завършва образованието си в юридическия факултет, съдбата му се стекла така, че вече като признат писател работил повече от 20 г. като  директор на пражката градска библиотека.

Антонин Сова живял между разпада на Австро-Унгарската империя и създаването през 1918 г. на Чехословашката буржоазна република. Мирогледът му намерил своето отражение във важния литературен документ от онова време, в който намерили място новите настроения на епохата - манифестът на «Чешкия модерн», публикуван през 1895 г. в сп. «Хоризонти», автори на който били известният критик Ф. К. Шалда и поетът И. С. Махар.

Сред подписалите го били много видни литератори от онова време, включително Сова. Освен исканията от социален характер: всеобщо избирателно право, равноправие на жените, равенство на всички нации в империята, манифестът също провъзгласявал правото на търсения на творческата индивидуалност и др.

Що се отнася до поезията на Антонин Сова, най-известните му произведения са сборниците «Цветовете на интимните настроения», «От моя край», «Съчувствие и упоритост».

Значително място в тях е отделено на пейзажната лирика. На някои етапи творчеството му се приближава до т. нар. «жанрови картинки», които тогава били популярни в художествената литература, живописта и фотография. Те показвали хората и ситуациите от всекидневния живот, и тези «кадри» придавали черти на странност или умиляване.

Смелата мисъл, красотата на свободния стих, необикновената изразителност на художествените образи и великолепието на метафорите са най-добрата част от творчеството на Антонина Сова и са източник за вдъхновение на читателите от всички възрасти.

Животът на поета прекъснал през 1928 г, но богатият му поетичен свят станал достояние не само на миналото или науката, а както и преди пази в себе си тайната, която осъзнавал и самият писател.

(със съкращения)

http://czech-info.ru/; по материали на www.radio.cz/ru