Оскар Уайлд

превод от английски: Николай Тодоров

ХУДОЖНИКЪТ

Една вечер в душата му се появи желанието да извае образ на Удоволствието, траещо само миг. И той тръгна по света да дири бронз. Тъй като можеше да мисли само в бронз.
Но всичкият бронз по целия свят беше изчезнал и никъде по целия свят не можеше да се открие бронз, освен бронза на образа на Мъката, траеща завинаги.
И самият той притежаваше този образ, от собствените му ръце изваян, и го беше поставил на гроба на единственото нещо, което беше обичал в живота. На гроба на мъртвото нещо, което най-много беше обичал, той беше поставил този образ, направен от самия него, за да послужи като знак за неумиращата любов на човека и за символ на траещата завинаги мъка на човека. И на целия свят нямаше друг бронз, освен бронза на този образ.
И той взе образа, който беше сътворил, и го положи в голяма пещ, и го предаде на огъня.
И от бронза на образа на Мъката, траеща завинаги, той извая образа на Удоволствието, траещо само миг.

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ПРАВЕШЕ ДОБРО

Беше нощ и Той беше сам.
И Той видя далечните стени на кръгъл град и тръгна към града.
И когато Той се приближи, чу в града стъпките на краката на радостта, и смеха от устата на насладата, и силния шум от много лютни. И Той почука на портата и някой от пазачите Му отвориха.
И Той съзря къща, която беше от мрамор, и пред нея имаше хубави мраморни колони. Колоните бяха обкичени с венци, а между тях и пред тях имаше кедрови факли. И Той влезе в къщата.
И когато Той беше минал през залата от халцедон и залата от яспис, и стигна дългата зала за пиршества, видя на морско-пурпурно ложе да почива младеж с коси, увенчани с червени рози, и устни, червени от виното.
И Той отиде зад него и го докосна по рамото, и му каза:
- Защо живееш така?
И младежът се обърна и Го позна, и потърси отговор, и каза:
- Но аз бях прокажен преди и ти ме излекува. По какъв друг начин би трябвало да живея?
И Той излезе от къщата и отиде отново на улицата.
И след малко Той видя една жена, чието лице и одеяние бяха обагрени, и чиито нозе бяха с перлени накити. И зад нея, бавно като ловец, пристъпваше младеж с двуцветен плащ. Сега лицето на жената беше красивото лице на идол, а очите на младежа светеха от желание.
И Той ги последва с лека стъпка и докосна ръката на младежа, и му каза:
- Защо тъй гледаш тази жена?
И младежът се обърна и Го позна, и каза:
- Но аз бях сляп преди и ти ми даде зрение. Какво друго би трябвало да гледам?
И Той избърза напред и докосна обагреното одеяние на жената, и й каза:
- Няма ли друг път, по който да вървиш, освен пътя на греха?
И жената се обърна и Го позна, и се изсмя, и каза:
- Но ти прости греховете ми, а пътят е приятен път.
И Той излезе от града.
И когато беше излязъл, Той видя младеж, който плачеше, приседнал край пътя.
И Той отиде към него и докосна дългите му къдрици, и му каза:
- Защо плачеш?
И младежът погледна нагоре и Го позна, и потърси отговор:
- Но аз бях мъртъв преди и ти ме върна от мъртвите. Какво друго би трябвало да правя, освен да плача?

УЧЕНИКЪТ

След смъртта на Нарцис, вирът на неговото удоволствие от сладководен стана соленоводен, и нимфите дойдоха от горите за да попеят на вира и да го утешат.
И те видяха, че вирът промени водите си от сладки на солени, и разпуснаха зелените си плитки, провикнаха се към вира и казаха:
- Не се учудваме, че тъжиш така за Нарцис, понеже той беше толкова красив.
- Наистина ли Нарцис беше красив? - попита вирът.
- Кой би трябвало да знае това по-добре от теб? - отвърнаха нимфите. - Той винаги подминаваше нас, търсейки теб, за да може да лежи на твоите брегове и да гледа теб, и в огледалото на твоите води да вижда отразена своята собствена красота.
А вирът отговори:
- Но аз обичах Нарцис, защото, докато лежеше на моите бреговете и гледаше надолу към мен, в огледалото на неговите очи винаги виждах отразена собствената си красота.

ГОСПОДАРЯТ

Сега, когато тъмнината се спусна над земята, Йосиф от Ариматея, със запалена борова факла, слезе от хълма в долината. Тъй като имаше дела в собствения си дом.
И той видя гол и плачещ младеж, който беше коленичил на кремъчните отломки на Долината на скръбта. Косата му беше с цвета на мед, а тялото му беше като бяло цвете, но той бе изранил тялото си с тръни и бе посипал косата си с пепелта като че с венец.
И той, който притежаваше много, каза на младежа, който беше гол и плачещ:
- Не се учудвам, че мъката ти е така голяма, защото Той навярно беше само човек.
И младежът отговори:
- Не за него плача, а за себе си. Аз също съм превръщал водата във вино и съм изцелявал прокажените, и съм давал зрение на слепите. Ходил съм по вода и от обитателите на гробниците съм прогонвал бесовете. Водил съм гладните в пустинята, където няма храна, и съм съживявал мъртвите от техните тесни обиталища, и по моя молба и пред голямо множество от хора една смокиня без плод изсъхна. Направил съм всички неща, които този човек е направил, но въпреки това не разпънаха мен.

СЪДИЛИЩЕТО

И беше тихо в Съдилището, и Човекът се яви гол пред Бог.
И Бог отвори Книгата на живота на Човека.
И Бог каза на Човека:
- Твоят живот беше лош, и ти прояви жестокост към онези, които имаха нужда от подкрепа, а към онези, които бяха безпомощни, беше суров и коравосърдечен. Бедните се обръщаха към теб, но ти не ги чуваше и ушите ти бяха глухи за воплите на Моите страдалци. Наследството на сираците ти взимаше за себе си и изпращаше лисиците към лозята в земите на съседа си. Взимаше хляба на децата и го даваше за храна на своите кучета, и Моите прокажени, които живееха в блатата, и бяха смирени и Ме възхваляваха, ти прогони по пътищата, и по Моята земя, от която те сътворих, ти проля невинна кръв.
И Човекът изрече в отговор:
- Дори и това сторих.
И Бог отвори отново Книгата на живота на Човека.
И Бог каза на Човека:
- Твоят живот беше лош и красотата, която ти показах, потърси, а доброто, което скрих от теб, подмина. Стените на твоята стая бяха покрити с изображения и от ложето на своите мерзости ти се надигаше под звука на флейти. Ти построи седем олтара на греховете, заради които Аз страдах, и яде от това, което не биваше, и пурпурните ти одежди бяха избродирани с трите знака на срама. Твоите идоли не бяха нито от злато, нито от сребро, които траят, а от тленна плът. Ти обливаше косите им с благовония и слагаше нарове в ръцете им. Ти обливаше нозете им с шафран и разстилаше килими пред тях. С антимон обливаше клепките им, а телата им намазваше със смирна. Ти се прекланяше доземи пред тях и троновете на твоите идоли бяха положени на слънце. Ти показваше на слънцето срама си, а на луната - своята лудост.
И Човекът изрече в отговор:
- Дори и това сторих.
И Бог отвори отново Книгата на живота на Човека.
И Бог каза на Човека:
- Твоят живот беше лош и със зло се отплащаше за доброто, и със злодейство за благостта. Ръцете, които те храниха, ти нарани, а гърдите, които ти дадоха да сучеш - презря. Този, който дойде при теб с вода, си тръгна жаден, преследваните от закона, които те приютиха в шатрите си посреднощ, ти предаде още преди утрото. Врагът, който те пощади, ти издебна от засада, а приятелят, който вървеше редом с теб, продаде, и на онези, които ти дадоха любов, ти отвърна с похот.
И Човекът изрече в отговор:
- Дори и това сторих.
И Бог затвори Книгата на живота на Човека и каза:
- Вероятно ще те изпратя в ада. Дори и в ада ще изпратя теб.
И Човекът извика:
- Това не можеш.
И Бог каза на Човека:
- Как така да не мога да те изпратя в ада и поради каква причина?
- Защото в ада винаги съм живял - отвърна Човекът.
И настъпи мълчание в Съдилището.
И подир това Бог продума, казвайки на Човека:
- Виждайки, че не мога да те изпратя в ада, вероятно ще те изпратя в рая. Дори и в Рая ще изпратя теб.
И Човекът извика:
- Това не можеш.
И Бог каза на Човека:
- Как така да не мога да те изпратя в рая и поради каква причина?
- Защото никога и на никое място не съм успял да си го представя - отвърна Човекът.
И настъпи мълчание в Съдилището.

ПРЕМЪДРИЯТ УЧИТЕЛ

От детството си той бе като човек, изпълнен със съвършеното познание на Бог и още докато беше момче, много от светците и също някои светици, живеещи в свободния град, в който се беше родил, бяха дълбоко учудени от дълбоката мъдрост на неговите отговори.
И когато неговите родители му дадоха плащеницата и пръстена на мъжеството, той ги целуна и ги остави, и тръгна по света за да може да говори на всички за Бог. Защото по това време имаше мнозина по света, които или изобщо не знаеха за Бог или имаха неясна представа за Него, или възхваляваха неистински богове, които обитаваха горите и не се интересуваха от своите последователи.
И той обърна лицето си към слънцето и потегли, обут в сандали, както беше виждал да вървят светците, и носеше на пояса си кожена кесия и малка глинена стомна за вода.
И той вървеше по пътя, и беше изпълнен с радостта, идваща от съвършеното познание на Бог, и неспирно възхваляваше Бог с песен. И след време стигна до необикновена земя, в която имаше много градове.
И той мина през единайсет града. И някои от тези градове бяха в равнини, а други бяха на бреговете на големи реки или бяха на хълмове. И във всеки град той намери ученик, който го обикна и го последва, и също така голямо множество от хора го следваше от всеки град. И знанието за Бог се разпростря над цялата тази земя, и много от владетелите смениха вярата си, а свещениците в храмовете, където се намираха техните идоли, видяха, че половината от печалбата им я няма, и когато привечер биеха по тъпаните си, никой или малцина идваха с пауни и месо за жертвоприношение, както преди беше традиция по тази земя, във времето преди неговото идване.
И въпреки това, колкото повече хора го следваха, колкото по-голям ставаше броят на учениците му, толкова повече нарастваше неговата мъка. И той не знаеше защо мъката му беше така голяма. Защото той говореше винаги за Бог и черпеше от пълнотата на съвършеното познание на Бог, което сам Бог му беше дал.
И една вечер той излезе от единайсетия град, който беше Армения, и неговите ученици и голяма тълпа хора го последваха. И той се изкачи на една планина и седна на един камък, който беше на планината, и неговите ученици го заобиколиха, а множеството коленичи в долината.
И той склони глава в ръцете си и заплака, и продума на своята душа:
- Защо съм така изпълнен с мъка и страх, и всеки един от учениците ми е враг, вървящ по пладне?
И неговата душа му отвърна, казвайки:
- Бог те изпълни със съвършеното Си познание, а ти раздаде това познание на другите. Раздели драгоценната перла и одеянието без шев ти разкъса. Този, който дава мъдрост на другите, ограбва себе си. Той е като някой, който дава на разбойник своето съкровище. Бог не е ли по-мъдър от теб? Кой си ти, че да издаваш тайната, която Бог ти е поверил? Аз бях богата едно време, а ти ме направи бедна. Едно време съзирах Бог, а сега ти Го скри от мен.
И той заплака отново, защото знаеше, че неговата душа му казва истината, и понеже той беше раздал на другите съвършеното познание на Бог, и защото беше като някой, който се стаява в полите на Бог, и неговата вяра го напускаше заради броя на тези, които вярваха в него.
И той си каза:
- Няма да говоря повече за Бог. Този, който раздава мъдрост, ограбва сам себе си.
И подир няколко часа неговите ученици се приближиха към него, поклониха му се доземи, и казаха:
- Учителю, говори ни за Бог, понеже ти имаш съвършеното познание на Бог и никой друг освен теб няма това познание.
И той им отвърна, казвайки:
- Аз ще ви говоря за всички други неща, които са в рая или на земята, но за Бог няма да ви говоря. Нито сега, нито друг път ще ви говоря за Бог.
И те му се разгневиха и му рекоха:
- Ти ни доведе в пустинята, за да можем да те чуем. Ще ни отпратиш ли гладни, нас и голямото множество, което накара да те последва?
Той им отговори, казвайки:
- Няма да ви говоря за Бог.
И множеството възропта срещу него и му рече:
- Ти ни доведе в пустинята и не ни даде никаква храна. Поговори ни за Бог и това ще ни бъде достатъчно.
Но той не им каза нито дума в отговор. Защото той знаеше, че ако им говореше за Бог, щеше да раздаде богатството си.
И неговите ученици се разотидоха с тъга, и насъбралите се хора се разотидоха по домовете си. И мнозина умряха по пътя.
И когато остана сам, той се изправи, обърна лицето си към луната и се отправи на път, и пътува седем месеца, без да продума на никого и без да отговаря. И когато измина седмият месец, той беше стигнал онази пустиня, която е пустинята на Голямата река. И когато намери пещерата, в която преди беше живял Кентавърът, той я превърна в своя обител, и си направи постеля от тръстикови стъбла, на която да лежи, и стана отшелник. И ежечасно Отшелникът възхваляваше Бог за това, че му е разрешил да запази малко от това познанието от Него и за Неговото чудно величие.
И ето че една вечер, докато Отшелникът седеше пред пещерата, която беше превърнал в своя обител, той съзря един младеж със зло и красиво лице, който мина наблизо с коварен израз на лицето и с празни ръце. Всяка вечер младежът минаваше с празни ръце, а на сутринта се връщаше с ръце, пълни с пурпурни одежди и перли. Защото той беше Разбойник и обираше керваните на търговците.
И Отшелникът го видя и го съжали. Но не изрече нито дума. Защото знаеше, че онзи, който каже дори и една дума, изгубва вярата си.
Една сутрин, докато младежът се връщаше с ръце, пълни с пурпурни одежди и перли, той спря, намръщи се и запря крак в пясъка, казвайки на Отшелника:
- Защо винаги ме гледаш така, когато минавам? Какво е това, което виждам в очите ти? Защото никой преди не ме е гледал така. И това ме притеснява и тревожи.
И Отшелникът му отговори, казвайки:
- Това, което виждаш в очите ми, е съжаление. Съжалението е това, което гледа към теб из очите ми.
И младежът се изсмя презрително и се провикна с горчив глас към Отшелника, казвайки му:
- Имам пурпурни одежди и перли в ръцете си, а ти имаш само стръкове тръстика, на които лежиш. Какво съжаление можеш да изпитваш към мен? И по каква причина можеш да изпитваш това съжаление?
- Изпитвам съжаление към теб - отвърна Отшелника, - защото нямаш познанието на Бог.
- Това познание на Бог ценно ли е? - попита младежът и се приближи до входа на пещерата.
- То е по-ценно от всичките пурпурни одежди и перли на света - отвърна Отшелникът.
- А ти имаш ли го? - попита Разбойникът, приближавайки се още повече.
- Едно време - отвърна Отшелникът, - наистина притежавах съвършеното познание на Бог. Но в глупостта си го оставих и го разделих между другите. Но, дори и сега, това познание остава за мен по-ценно от пурпурните одежди и перлите.
И когато младият Разбойник чу това, той захвърли пурпурните одежди и перлите, които носеше в ръцете си, и извади острата си, извита сабя и каза на Отшелника:
- Дай ми веднага познанието на Бог, което имаш, или със сигурност ще те посека. Защо да не посека онзи, който има по голямо съкровище от моето?
А Отшелникът разпери ръцете си и каза:
- Не е ли по-добре за мен да се издигна до най-високите селения на Бог и да Го възхваля, отколкото да живея на света без познанието от Него? Посечи ме, ако това желаеш. Но аз няма да предам своето познание на Бог.
И младият Разбойник коленичи и започна да го умолява, но Отшелникът не пожела да му поговори за Бог или да му даде съкровището си, и младият Разбойник се изправи и каза на Отшелника:
- Нека бъде както желаеш, но що се отнася до мен, аз ще отида в Града на седемте грехове, който е само на три дни път от тук, и за своите пурпурни одежди ще ми дадат удоволствие, а за перлите - ще ми продадат радост.
И той взе пурпурните одежди и перлите, и бавно се отдалечи.
И Отшелникът се провикна и го последва, започна да го умолява. Три дни той следва младия Разбойник по пътя и го увещава да се върне и да не влиза в Града на седемте грехове.
И често младият Разбойник се извръщаше назад, поглеждаше към Отшелника, извикваше го и казваше:
- Ще ми дадеш ли това познание на Бог, което е по-ценно от пурпурните одежди и перлите? Ако ми го дадеш, няма да вляза в града.
И често Отшелникът отговаряше:
- Всичко, което имам, ще ти дам, само не това. Защото за мен не е право да го раздавам.
И привечер на третия ден те стигнаха близо до величествените небесно сини порти на Града на седемте грехове. И от града достигна до тях звукът от голям смях.
И младият Разбойник се изсмя в отговор и тръгна да удря по портата. И в момента, в който посегна, Отшелникът се спусна и задържа полите на дрехата му и му каза:
- Протегни ръцете си и ги сключи около врата ми, и доближи ухото си близо до устните ми, и аз ще ти дам това, което ми е останало от познанието на Бог.
И младият Разбойник спря.
И веднага щом Отшелникът му даде познанието на Бог, падна на земята и заплака, и голяма тъмнина скри от него града и младия Разбойник, и той не ги видя повече.
И докато лежеше там плачейки, той усети че Някой стои до него. И този Някой, който стоеше до него, имаше нозе от месинг и коса като тънка вълна. И Той вдигна Отшелника, и му каза:
- В миналото ти имаше съвършеното познание на Бог. Сега ще имаш съвършената любов на Бог. Защо тъй плачеш? - и го целуна.