Павло Тичина

превод: Атанас Цанков

ЗАД СЕЛОТО ТАМ

Зад селото там
всичките избиха,
дрехите делиха,
челата скверниха,
плюха ги без срам.

Изгревът кърви!
Волни те са - ето,
тяхно е полето,
гледат ширинето,
но са без глави.

Тънката мъгла
вече се разнесе,
слънце се надвеси
и разбуди с песен
мъртвите тела.

ТРИМА СИНА

При майка си идват три сина рождени,
три братя рождени и отчуждени.
Големият - с бедните,
с богатите - средният,
а третият - як и набит -
изпечен бандит.

„Любима! - шепти големият, светлоокият. -
Светът е голям и широк е!
Не само тук зле сме, а ето -
тегло е и оттатък морето -
и страда народът навред
от богаташа проклет.”

„Ех, мале! - средният,
тъмноокият рече.
Защо кахърим се за крайща далечни,
щом дава земята ни тука обилно
пшеница, въглища, коноп и вино…
Дано с конопена примка на врат
видя големия брат!”

„Ей, дърто! - младият, нисковеждият,
над своята майка се свежда. -
И двамата изгони ти оттука.
Във якия юмрук е
и равенство, и братство, и добро!
Богаташ и бедняк - все едно!”

На първия сабята заблестява,
на втория сабята изсвистява…
Бандитът вади кама… Кърши ръце -
„Мой сине” - над него майката клета.
Двамината вкопчват се в бой -
и да ги разтърве няма кой.