превод: Литературен свят

 Разговор с писателя Юрий Домбровски по повод 150 г. от рождението на Михаил Лермонтов
     
- Според Вас, какво е мястото на Лермонтов, в нашата култура?

-  Както и Пушкин, Лермонтов създал своя собствена поетическа школа, и ако няма понятие “лермонтовска плеяда”, причината е в личната биография на Лермонтов (краткостта на литературната му дейност, характер и т. н.), а съвсем не в силата на поетичното му въздействие. Без Лермонтов би била невъзможна поезията на Огарьов и младия Некрасов.
Той е оказал сериозно влияние върху развитието на руската поезия в края на миналия и началото на сегашния век. Що се отнася до Блок, тук трябва да се говори даже не за  влияние, а за пряка приемственост.
Накрая, ако говорим за живопис, Лермонтов създава Врубел във вида и качеството, в което го знаем.
     
 - Какво е значението на литературното творчество на Лермонтов за съвременниците?

 - Много голямо: енергията, краткостта, точността на стиха на Лермонтов и неговата школа, кратките му гневни ритми, бесният му стремеж да стигне до края - все по- нарастващата експресивност на стиха - тъкмо това не достига на нашите съвременници. Да не говорим пък за прозата му. Нали Чехов цял живот мечтал да напише нещо подобно на “Таман”. Струва ми се, че разказът му „Крадци” е пряк отзвук от гениалната новела на Лермонтов.
     
- Каква роля е изиграл Лермонтов във Вашата творческа биография?

- През целия си живот съм помнел, че в руската литература съществува “Герой на нашето време”, произведение, в което авторът е успял като че ли напълно невъзможното: да изобрази в сто страници четири съдби, четири смърти, развитието на четири характера в цялата им противоречивост. По този начин и в такава степен още на никого не се е удавало. Причината е в избирателната способност на Лермонтов, в умението му да забелязва само онова, което му е необходимо за изграждането на образа, и да отминава всичко, което не е принципно и е случайно. Това вероятно се нарича свръхзадача и основно действие в прозата. На тази задача съответства и стилът на Лермонтова - точен, ясен, неговата краткост и определеност. Всеки ред има собствен дъх и мускулатура. Ето защо бих искал да се уча от Лермонтов. Още и от точността му в изграждането на психологическия сюжет.