Оскар Уайлд

превод от английски: Николай Тодоров

(фрагмент)

                                              Из дълбочините викам към Тебе, Господи.
                                              Господи, послушай гласа ми;
                                              Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми…
                                                                                                                             Псалм 130

…Страданието е един много дълъг миг. Ние не можем да го разделим по сезони. Ние можем само да записваме неговите уклони, да отбелязваме във времето тяхното завръщане. С нас самото време не напредва. То се завърта. То сякаш кръжи около един център на болка. Сковаващата неподвижност на живот, в който всяко обстоятелство е определено от неизменен модел така, че ядем и пием, и лягаме, и се молим, или поне коленичим за молитва, според твърдите закони на желязна формула: тази неподвижност като качество, което прави всеки ужасяващ ден подобен на неговия брат до най-нищожната подробност, сякаш се предава на онези външни сили, чиято дълбока същност е неспирната промяна. За сеитба или събиране на реколтата, за жътварите, навеждащи се над царевицата, или за събирачите на грозде, провиращи се през лозята, за тревата в овощната градина, побеляла от разпилени цветчета или покрита с нападали плодове: за тези неща ние не знаем нищо и не можем да знаем нищо…