Людмила Будагова

превод: Литературен свят

Сватоплук Чех влязъл в историята на националната литература преди всичко като поет. Родил се в 1846 г.; баща му - управител на имение, бил селянин - участвал в революцията от 1848 г., възпитавал децата си в дух на патриотизъм и любов към угнетената родина, която от 1620 г., след поражението на чехите в битката при Бела Гора, станала една от провинциите на империята на Хабсбургите.

Доходите на семейството били скромни, Сватоплук бил принуден да учи в пражката гимназия за сметка на държавата и да живее в църковен пансион.

В гимназията Чех започнал да пише стихове и възнамерявал да стане писател, за да принася полза на своя народ. Чешката литература, която се формирала в епохата на националното възраждане, станала арена на борбата на потиснатата нация за своите права.

“…Всички нас ни обединяваше горещото желание: да предадем със стихове и проза вълненията на нашите млади чувства; да бъдем писатели ни изглеждаше да изберем не само най-благородната професия, но и най-полезната за народа” - спомня си по-късно Чех за настроенията на връстниците си.

Той предпочел поезията. Тя му се струвала най-съвършения вид литература, достойна за благородните си задачи.

Всички големи литературни авторитети по онова време: Челаковски, Колар (а него особено почитали в семейството на бъдещия писател), Маха, Ербен, били поети. Стихове писали Немцова и Тил. Популярна била гражданската поезия на Ян Неруда, лиричните стихове на Витезслав Галек - писателите, които забелязали Чех и благословили влизането му в литературата.

С други думи, поезията била флагманът на националното изкуство и Чех искал да бъде на този флагмански кораб. Завършвайки образованието си в Карловия университет, той няколко години се занимавал с юридическа практика, а от края на 70-те г., създавайки заедно с брат си Владимир и един от университетските си приятели списание “Цветя”, изцяло и до края на живота си (1908) се посветил на литературен труд.

Още с първите си стихотворни публикации Чех се проявил като художник с ярко изразен граждански темперамент.

Сред големите чешки писатели от XIX век може би нямало нито един, който да не поддържа демократичната насоченост на националното изкуство и да не продължава будителската традиция, който да не гледа на своя талант като на обществено достояние.

При Сватоплук Чех тези качества са изразени особено отчетливо. Той се стреми да опознае живота на народа си в цялото му многообразие, да освети различните стъпала на йерархичната стълба на буржоазното общество, да проследи всички исторически етапи, да надникне в бъдещето.

Във възгледите на Чех има много противоречия. Като син на своето време и среда той плаща дан на либерално-реформистки илюзии, възлага надежди на мирното разрешаване на обществените конфликти.

В духа на поетите от епохата на Колар, призоваващи славянството към единство, Чех смята, че залогът за бъдещата свобода и прогрес е в преодоляването на вътрешните разпри. Но като талантлив и внимателен художник не може да не отразява онези реални процеси, които все повече отдалечават чешкото общество от патриархалните илюзии, от възрожденския идеал за всеобщо братство.

Възпитан в духа на представата за чешката нация като единно и неделимо цяло, той постепенно започва да осъзнава нейната нееднородност, да вижда не само националното, но и класово разслоение на обществото. И показва изострянето на социалните противоречия, протеста на угнетените. Страхува се от революционното насилие и в същото време жадува народния взрив, бунта. Затова най-добрите му произведения придобиват обективно революционен смисъл.

Много от тях - популярни в работническа среда, се публикуват в социалдемократични издания. В творчеството му има мотиви и образи, свързани със събитията от Парижката комуна, борбата на славяните срещу турското иго, революцията от 1905 г (незавършената поема “Степ”, 1908).

Един от първите в литературата на XIX век Чех видял в безправния труженик “героя на бъдещето” (едноименното стихотворение от сборника “Нови песни”, 1888). Гласът на писателя все по-често се слива с гласа на потисканите. От тяхно име той говори в бунтовната поема “Песни на роба” (1895), където осъжда всяко робство.

Радикалните мотиви в творчеството на Чех достигат тук своята кулминация. “Песни на роба” е едно от най-силните и смели предизвестия в чешката литература за активната, всенародна борба за свобода. Като човек и художник Чех е привличан от героичните страни на живота. Той приветства движението на времето, движението на историята, свежия вятър на социалните бури, чувства тяхната поезия и красота. Поетът е привлечен от ярките характери, смелите и силни хора, готови за борба за общото благо, били те вождът на таборитите Ян Жижка, или Ян Рогач, един от последните герои на хуситската революция, или съвременниците на Чех - Лешетинския търговец и безименният бедняк, в чието сърце назрява гневът срещу господарите.

Патосът на историята, патетиката на борбата, силата на чувствата у писателя, мощният му обществен темперамент търсят своето въплъщение в поетичните жанрове. Чех се чувства свободно в емоционалната стихия на поезията. Неговите поетични произведения са разнообразни по теми, жанрове, стилистика, интонация.

Откритата риторика се съчетава в тях с язвителната ирония. Много често, осъждайки обществените пороци и недостатъци, Чех прибягва до езика на сатирите (поемите “Хануман”, 1884; “Домашен дух”, 1899 и др.).

По общата си насока и принципите на творчеството си, по дълбочината на проникновеността в живота и правдивото отражение на социалните конфликти, Чех е писател-реалист. Той твори в епохата на утвърждаването на реализма в чешката литература и стои на равнището на задачите и възможностите на своето време.
Но не се отказва и от романтичната образност.

В редица стихове и поеми Чех се издига над дребните неща и всекидневието на живота, опитвайки се да улови някакъв общ закон в него, тенденция, процес, да не ги разделя на отделни проявления. Чех мисли крупно, мащабно, с категории като народ, славянство, човечество.

Грандиозността на темите, експресивността на чувството съответства на стила на стихотворенията му, на високия им слог и речник. “Свободата е дъщеря на небето”, “идеал”, “герои”, “божествен лик” - този езиков пласт е най-често употребяван от поета. Романтична окраска имат произведения, в които поетът решава темата за бъдещето, действайки в сферата на прогнозите, догадките, предположенията.

А наред с това високо поетично изкуство живее друг вид творчество: раждат се повести, разкази, очерци, пътеписи, фейлетони, спомени. Най-често той ги публикува в списания, нерядко под псевдоними.

Но не бърза да ги публикува в отделни книги, да разкрива авторството си.

Верен на пристрастието си към изкуството на поезията, разглежда тази си дейност като вид литературна надница.

Но в процеса й той създава редица произведения, разкрили необикновеното му майсторство на прозаик (”Заложена съвест”, 1871; “Ястребът срещу Горлинки”, 1876; “В отблясъка на гранатите”, 1892; “Втори цъфтеж”, 1893 и т. д.).

В тях любознателно изследва нравите в буржоазна среда, прави ярки скици от натура, откликва на актуалните проблеми на деня. В прозата му много по-последователно се проявили реалистичните принципи на неговото изкуство.

Обръщайки се към прозаичните жанрове, Чех като че ли се спускал от висок пиедестал във всекидневието, в стихията на разговорния език, съкращавайки дистанцията между литературата и живота, между творчеството си и бъдещите поколения читатели.

Някои поетични творби на Чеха сега се възприемат трудно заради пищното им многословие и архаизми. Но спомените му, цяла поредица от очерци и разкази, отличаващи се с класическа простота и яснота на стила, и досега звучат свежо и съвременно. Повестта за пътешествието на Луната била замислена като литературна пародия. Публикувана през 1886 г. в списание “Цветя” (под псевдонима Б. Роусек), тя призовавала “да се мисли не за Луната, а да се остане на твърдата и сигурна почва на Земята”.

Създавайки своите повести, Чех сякаш решил да се пошегува с незатихващата страст на читателите към фантастиката и приключенията, която охотно удовлетворявала литература и да предложи свой, извънредно комичен вариант на модните сюжети.

Чех починал в Прага на 23 февруари 1908 г.

(със съкращения)