Кемал Йозер

превод: Хасан Карахюсеинов

                  На 25 септември 1975
                  фашистите ги разстреляха.

Колкото и необятен да е светът,
колкото и да е раздробен,
има нещо, което граници, далечини
е невъзможно да предотвратят -
то в живота ни се гмурва с всичка сила.

Има нещо, което споделяме общо:
ръцете ни разгръщат знамена
и в нашите гърди - пет нови рани…
Има нещо, което във Испания
безстрашно атакува тъмнината.

Дори да не сме виждали лицата им,
и имената им да не сме чули, ни веднъж дори -
всички сме поели издълбоко дъх,
и го задържаме заради тях в гърдите си:
за да живеят още миг поне.

Има нещо, което не могат да го спрат
нито оръжия, нито бесилки…
Като затишие пред буря е значимо;
като куршум в цвета - готов за път…
Има нещо, което остава след тях незаличимо.