Георге Воде

превод: Марко Марков

ОГНЬОВЕТЕ НА ЕСЕНТА

От гнили корени,
от листи
и треви
излитат над поля и пусти друми
ята от пламък - като сетен вик
на бурите,
свистели помежду ни.
И изпояден от сланите клон,
и пеперуда,
в паяжина изсушена
просъскват в огъня със стон,
облъхват ни с горчилка спотаена.
Пламтят листа,
чернее тежък ствол,
искри витаят
над тревата блатна…
Пожар на есента -
като любовна бол.
А тази бол ни е така понятна.

ДИАЛЕКТИКА

Напущаше полето
жената като есен,
с усмивка - ласкав залез,
а в погледа - сълза.
По пътя си раздаде
на хората и песен,
и тялото си стройно -
полюшната бреза.
След нея се люляха
на жерави крилата
и пълнеше небето
зелена светлина.
Вървеше есента
тъй щедра по земята.

Не дишайки, полето
напущаше жена.