Райнер Мария Рилке

превод: Ана Александрова

***

Издигнат в планините на сърцето. Виж,
долу всичко се смалява.
и дребно ти изглежда, виж,
последното градче на думите
и по-високо, пак колко малък
на чувствата един последен замък.
Ще го познаеш ли, издигнат в планините на сърцето?
Ръцете се опират на скали.
Единственото що цъфти
е някаква си билка пееща,
от пропастта безмълвна избуяла.
Но знаещият? Ах, оня,
който е започнал да разбира,
сега мълчи, издигнат в планините на сърцето.
Ще му потръгне тук да излекува
раненото си самочувствие, ще се превръща
понякога в планински звяр, ще лае…
Но птицата, великата, прикриваната птица
ще се извива в чиста непоколебимост
все над върха. Открито тук,
над планините на сърцето.

1913 г.

***

Музика - дихание на статуите, може би,
покоят на картините.
Ти, изговор, където думите загиват,
ти, време, спиращо забързаните ни към гибелта сърца.
Ти, чувство! Към кого?
О, ти на чувствата преображение.
В какво? В пейзаж за слушане.
Ти, чужденката. Музика.
Израснала в сърдечните пространства,
подобно най - интимна съкровеност,
която ни надмогва
и напуска. Свещено сбогом,
което обкръжава същността ни,
като великодушната далечност,
като отвъдната страна на въздуха,
чиста, огромна,
ненаселима.

1918 г.