превод: Литературен свят

Любителите на поезията знаят, че не е важно колко стихотворения е написал поетът, по-важно е колко качествени са те. Един от най-добрите чешки поети от края на 19 и началото на 20 век, Карел Томан написал за целия си живот не повече от стотина кратки стихотворения. Но почти всяко от тях е перла на модерната чешка поезия.

Когато в 1877 г. в село Коковице в централна Чехия, в селското семейство на  Бернашка, се родил син Антонин, никой от роднините не предполагал, че той ще остави селския труд и  под името Карел Томан със стиховете си ще проникне не само в чешката култура, но и в западноевропейската, преди всичко във френската.

Бъдещият поет Карел Томан постъпил в юридическия факултет в Прага, но не го завършил и се отдал на литературата. Същевременно се преселил във Виена и започнало пътешествието му из цяла Западна Европа. Най-често пътешествал пеш. В повечето му стихове така и бихте чули как ги изсича по време на безкрайните си походи. Когато вземал перото, вече знаел бъдещото си стихотворение наизуст.  Затова в ръкописите му няма нито една поправка.

Томан почти никога нямал постоянни доходи, т. е. постоянна работа. Приятелите му от време на време му намирали място за служащ в някое предприятие, но Томан никога не можел да се задържи дълго на едно място. Случвало се, например, по средата на работния ден, изведнъж да затъгува за Франция. Той напускал мястото си край масата, обличал палтото и тръгвал за Париж. Пеш. И колкото и да е странно, за няколко месеца наистина стигал до Париж. 

Истинските си литературни успехи Карел Томан постигнал едва след Първата световна война. Но пък в този период той получавал почти всяка година най-различни призове и награди, включително държавната награда, което му позволило да живее, без да зависи от никого.

Първият следвоенен сборник на Томан бил «Месеци»  - дванадесет кратки стихотворения, посветени на отделни месеци на годината. Повечето критици го смятат за най-доброто му произведение.

В средата на 20-те г. Карел Томан постепенно престава да публикува нови стихотворения. По време на Втората световна война, и след нея, когато го удостояват с званието народен деятел на изкуството, Томан вече не пишел стихове. Но продължил да се държи като поет. В заключение ще приведем един анекдот, разказван за Томан няколко години преди смъртта му през лятото на 1946 г:

Карел Томан се лекувал у един известен зъболекар, който му давал да изплаква устата си два пъти: първият път с вода, вторият път с коняк. Веднъж зъболекарят открил, че бутилката със знаменития му коняк е празна - а поетът пристигнал без предизвестие.  Лекарят изпратил сестрата за коняк, но тя  го купила в първия магазин зад ъгъла. Томан взел чашката, опитал питието и с презрение се обърнал към лекаря: «И вие се наричате първокласно заведение?»

(със съкращения)

http://czech-info.ru/; по материали на radio.cz/ru