Катрин Филипс

превод: Николай Тодоров

СРЕЩУ ЛЮБОВТА

Вън, Купидон! - С измамните игри,
с привидни радости и истински тъги,
с наслада, що сама ще се руши.
    Любовниците в треска искат само,
    това, което им нанася рани.
Човешката любов сурова става
от слабост, избуяла от страха,
и нашите вериги изковава.
    Пред идол кланя се и благовее
    отстъпилият своето сърце.
Сърцето онзи, който съхранява,
с покой и свобода се увенчава,
челото му не знае мрачина.
    Без изблици на радост, що е болна,
    е неразтърсван много, но доволен.

—————————–

ПЕСЕН

Към мелодията на Adieu, Philis*

Наистина, животът ни проточила се болест е
от истинско страдание и от измамна волност.
Звезди! О, вий, чертаещи повратните съдби,
   кажете ми защо
   тъй трудно е да се умре
           и все тъй мъчно да си жив?

С наслада изменим ли пак неволно на скръбта си,
премного ще ни струва и без равната отплата,
защото Времето или Съдбата гълтат всичко;
    надеждите пресича
    или губим цел,
           преди да я достигнем.

—————————–

*Оригиналният текст на френската песен „Прощавай, Филис”, чиято структура е в основата на стихотворението на Катрин Филипс, е следният:

ПРОЩАВАЙ, ФИЛИС

Скъпа Филис, всичко, сторено от мен,
и моята любов не те затрогна.
Сега се радвам - бягам от мъченията,
     които са примесени с насладата,
     които са примесени с насладата,
          да си пред моя поглед.

Оставям тъй повелите на твоите владения,
отивам за да служа аз на друга красота.
Прощавай, Филис, ласките ти нежни ме привличат,
      но твоята жестокост пак ми връща,
      но твоята жестокост пак ми връща
                свободата.

Against Love

Hence, Cupid ! with your cheating toys,
Your real Griefs, and painted Joys,
Your Pleasure which itself destroys.
       Lovers like men in fevers burn and rave,
      And only what will injure them do crave.
Men’s weakness makes Love so severe,
They give him power by their fear,
And make the shackles which they wear.
     Who to another does his heart submit,
     Makes his own Idol, and then worships it.
Him whose heart is all his own.
Peace and liberty does crown,
He apprehends no killing frown.
    He feels no raptures which are joys diseas’d.
    And is not much transported, but still pleas’d.

—————————–

Song

To the Tune of Adieu, Phillis

‘Tis true our life is but a long disease,
Made up of real pain and seeming ease.
You stars, who these entangled fortunes give,
    O tell me why
    It is so hard to die,
            Yet such a task to live?

If with some pleasure we our grief’s betray.
It costs us dearer than it can repay.
For Time or Fortune all things so devours;
     Our hopes are crost,
     Or else the object lost.
            Ere we can call it ours.