Паул Михня

превод: Петър Анастасов

Прощавай, вече непотребен,
мой сламен и порутен дом.
Кръжаха гълъби над тебе,
когато имаха гнездо.

Привикнах с новото, но вечер,
когато всички вкъщи спят,
пристига споменът далечен
и носи мъка в мойта гръд.

Живее тая мъка в мене.
В съня ми щъркели летят.
Но благосклонно към промени
е слънцето на тоя свят.

Здравей, мой покрив изоставен,
при тебе се завръщам днес.
От кал и слама си направен,
но пазиш старата си чест.

Край теб дворец са построили.
Но ти с достойнство на мъдрец
стоиш и още имаш сили
да бъдеш горд като дворец.

Сега самичък ще направя
на покрива едно гнездо.
И твойте щъркели тогава
отново ще си имат дом.