Михайло Стелмах

превод: Тодор Харманджиев

Из равнината хижи-птици
белеят се като стада.
Огъват гъвкави дъгици
треви над тихата вода.

Ветрец подухне - и приижда
пшеницата - потоп зелен.
Около езерото виждаш
от ягоди гердан червен.

Овчар на хълма свири леко,
на земни сокове дъхти
денят. И облаче далеко
в прозрачна мараня трепти.

Ти няма никъде да видиш
такава мила красота,
растат без скръб, без сълзи свидни
в полята нашите жита.