Влад Ривлин

превод: Татяна Любенова

За тази война си спомнят не много често и от двете страни на границата. След Втората световна война между СССР и Финландия се установяват добросъседски отношения. Във Финландия не обичат да си спомнят за фашисткото минало на своята страна, и в частност, за участието на финландците във войната на страната на Германия. В СССР и по-сетне в Русия на финландците за тези трагични събития било ненужно да се напомня. След унищожаването на СССР тази тема отново изплува и я осветляват най-вече от една гледна точка: СССР е агресор, нападнал малка Финландия.
Но не всичко е така просто в тази история.
Понякога препрочитайки стари и добре известни исторически документи, можеш да се натъкнеш на не малко интересни неща. Съветско-финската война е пример за това. Тя започва на 30 ноември 1939 година, скоро след началото на Втората световна война и германската окупация на Полша.
Историците-ревизионисти на съветската история представят началото на Втората световна война като разделяне на сферите на влияние между нацистка Германия и Съветския съюз, подготвено с пакта за ненападение между двете страни, който западните историографи са приели да наричат “пактът Молотов - Рибентроп”.
Но ако такава договореност е съществувала, защо Съветският съюз полага толкова трескави усилия, за да обезопаси западната си граница? Защото въвеждането на съветски войски в Западна Украйна и Белорусия, още при нахлуването на немските войски в Полша (впрочем тези територии са били окупирани от Полша в резултат на съветско-полската война от 1919-1922 година), не е нищо друго освен опит да обезопаси своята западна граница. А колко сили и средства са хвърлени след това за построяване на отбранителната линия на новата граница? Войната срещу Финландия е била още едно звено в тези усилия - колкото може по-добре да се подготвят за неминуемото нападение на нацистка Германия.
Защо именно Финландия?
На първо място, защото съоръжената тук линия Манерхайм по продължение на съветско-финландската граница е могла еднакво да служи и за целите на отбраната, и за нападение срещу СССР. Още един малък щрих: линията Манерхайм построили съвместно с финландците, а после я инспектирали военните специалисти на Третия Райх. Началото на войната потвърдило най-лошите опасения на съветското ръководство. Финландските войски воювали на страната на нацистка Германия от първия ден на Великата Отечествена война. На окупираните съветски територии в Източна Карелия финландските окупатори създали концлагери за съветски военнопленници и мирно съветско население по подобие на нацистките лагери. Смъртността във финландските лагери от глад и болести през първата половин година от окупацията била не по-малка, отколкото при нацистите: около 30 процента. Тук не говорим за разстреляните съветски военнопленници и цивилни лица (според финландски източници те са били повече от хиляда души).
За войната с финландците съм слушал още като дете от моя дядо, който е бил участник в нея. За войните, в които е участвал, дядо не обичаше да говори, както и мнозинството от фронтоваците, с които имах щастието да пообщувам. Вярно, не обичаше да говори напразно. Той беше грамотен човек и винаги се противопоставяше на опитите да се опетни честта на Армията и Страната, на които е отдал най-хубавите години от живота си.
Особено съм запомнил спомените на ветерана за бедните финландци, пострадали от “съветските агресори”.
Например, неговият разказ за това как една нощ финландците убили охраната и след това изтребили цялата рота червеноармейци. Убивали ги спящи. Но това било малко на убийците: на гърбовете и на челата им те изрязали звезди. “Страшно зрелище, - разказваше дядо ми, - изтръгваха им ноктите, отрязваха им ушите и гениталиите, изрязваха на гърбовете им звезди…”. Особено в подобни зверства са се отличили…жените от специалните подразделения, извършващи бързи ски-рейдове в тила на Червената армия.
Сега са публикувани много и всякакви измислици за тази война, като че ли Червената армия е удържала победа само заради явния превес на човешки ресурси, засипвайки с труповете на войниците си вражеските дотове (дълговременни огневи точки, огневи съоръжения - бел. прев.).
По разказите на дядо, по цялата съветско-финландска граница обикновените финландски къщички представлявали истински крепости. Техните стени трудно можело да бъдат пробити от бронебойните снаряди. Финландците са се подготвяли сериозно за войната със Съветския съюз.
На измислиците за “засипване на огневите точки на противника с трупове на съветски войници”, дядо само презрително се усмихваше: “Преди щурм ние провеждахме такава артилерийска подготовка, че финландците вече нищо не можеха да направят. Когато те излизаха от бункерите си, кръв течеше не само от носовете, но и от ушите и устата им. Финландците се биеха отчаяно. Имаха “кукувици” - снайперисти на дърветата и в специални укрития, които техните си хора приковаваха със вериги. “Кукувиците” спираха да стрелят само по една причина - собствената им смърт. От тях понесохме най-големите загуби. И от мините…”.
- А какво ставаше с пленените? - питах дядо. - Не ви ли се е искало да им отмъстите за другарите си? - аз бях под силните впечатления от разказа на ветерана за зверствата на финландските фашисти.
В отговор дядо недоволно се намръщваше: “Обезоръженият враг трябва бързо да бъде изпратен в тила, за да не се мотае в краката ни и да не ни пречи да воюваме”.
И още, той с усмивка си спомняше “наркомовските” 300 грама спирт, които получавали войниците и офицерите от Червената армия през зимата, по време на жестоките студове. “Заветните” били давани сутрин и вечер. Имало е, разбира се, и любители, които ги “вземали вътрешно”, но по думите на дядо, по-често спиртът се употребявал за разтриване. В крайна сметка, в неговия батальон боледували рядко: на война човек го дебнат и много по-сурови опасности.
Това съм чувал още тогава, когато за финландската война почти никъде не се говореше.