Оскар Уайлд

превод: Николай Тодоров

МОЯТ ГЛАС

Сред този неуморен, нервен свят
лишаваме сърцата си от радост
и свити са платната ни сега,
товарът ни похарчен е нахалост.

Страните ми повехнаха без време
и с мъка радостта ми се смени,
жарта изтля на устните червени,
разрухата над ложето ми бди.

Животът сред тълпите бе за теб
не повече от лира, лютня, час
с магия на виоли сред морето -
заспало ехо в раковинен глас.

—————————–

LES SILHOUETTES*

Морето е в отломки сиви
и вятър тромаво свисти,
луната е отбрулен лист
над залив, развълнуван диво.

На плажа блед стои приветливо
момче-моряк на лодка черна -
от смях и радост лековерна
ликът, ръцете му са светли.

Свирци прелитат с плач несретен,
жътвари млади с тъмни шии
в смрачената трева не спират
и силуети са в небето.

—————————–

*(Силуетите - фр.)

MY VOICE

Within this restless, hurried, modern world
We took our hearts’ full pleasure–You and I,
And now the white sails of our ship are furled,
And spent the lading of our argosy.

Wherefore my cheeks before their time are wan,
For very weeping is my gladness fled,
Sorrow has paled my young mouth’s vermilion,
And Ruin draws the curtains of my bed.

But all this crowded life has been to thee
No more than lyre, or lute, or subtle spell
Of viols, or the music of the sea
That sleeps, a mimic echo, in the shell.

—————————–

LES SILHOUETTES

The sea is flecked with bars of grey,
The dull dead wind is out of tune,
And like a withered leaf the moon
Is blown across the stormy bay.

Etched clear upon the pallid sand
Lies the black boat: a sailor boy
Clambers aboard in careless joy
With laughing face and gleaming hand.

And overhead the curlews cry,
Where through the dusky upland grass
The young brown-throated reapers pass,
Like silhouettes against the sky.