ДЕТСТВО
превод: Николай Тодоров
На ум, макар и беден, е тъй сладко
да гледаш дните минали и с мисъл
сезоните да върнеш, да си малък.
На хълм зелен дете да си залисано,
да се търкаляш, да береш цветя
и китка шарена с ръка да сплиташ
(с обидено и пак прието детство)
и да ги хвърляш или да ги взимаш,
да ги дариш на вятъра в полята,
тъй лек да си, че даже щом поемеш
по маргаритки - те едва се скланят.
—————————–
CHILDHOOD
Charles Lamb, Charles Lloyd
In my poor mind it is most sweet to muse
Upon the days gone by; to act in thought
Past seasons o’er, and be again a child;
To sit in fancy on the turf-clad slope,
Down which the child would roll; to pluck gay flowers,
Make posies in the sun, which the child’s hand,
(Childhood offended soon, soon reconciled,)
Would throw away, and strait take up again,
Then fling them to the winds, and o’er the lawn
Bound with so playful and so light a foot,
That the press’d daisy scarce declined her head.
