Лацо Новомески

превод: Григор Ленков

СЪН

Избликна изведнъж
и в бурята започна да пламти,
може би знаме,
може би пламък,
може би пламък в бързия вятър плющи.

Във мрака, в нас, в света нахлува безразборно
като свистяща хала
шум от ръце, от тела, крила извити.
А после ме събудиха
сред стихналата юлска нощ в полята на Кийорно.

Сън,
колко странен сън -
то битката се беше разгоряла
и стреляха далеч оттук войските.

Във светещите дири на куршумите
поставям своя сън ранен,
главата си във длани скривам
като кристална сфера -
и по нощта чета,
гадая бъдещия ясен де,
ден, който днес крилата си разперва.

А блясъкът на тези изстрели сега
към мястото на битката далечна ме отвежда,
дордето в друга нощ заспя отново
сред тишина голяма,
и заплющят над мене знамената
на нашата отдавнашна надежда,
и се развеят пламъците на пастирските огньове
под ветровете хладни на Гуадарама.

ЕСЕННА СЛУЧКА

В градината е вече късна есен.
Под вятъра дървото зашумя
и ябълка червена се откъсна
и тупна върху мократа земя.

Тревога вдигна тупването нейно
и с крясък по зелената трева
ленивите кокошки ненадейно
побягнаха от ужас презглава.

Захвърли мравката сред път товара,
а бръмбарът от страх загуби ум.
Без всякаква причина в надпревара
е вдигна страшна паника и шум.