Юрий Федкович

превод: Тодор Харманджиев

Песни мои украински, откъде се взехте?
Може би като цветенца в моя рай цъфтехте
или като ангели в небето ми летяхте.
Моето сърце до днес във хубав сън люляхте.
Както врабката врабчето вечер дъх приспива
и прекръства го да може тъй да го закрива,
та ни устрел, нито поглед зъл да го устрели -
над сърцето ми и вие все така сте бдели.

Нямам майка, брат, невеста, ни сестрица мила -
да заплачех, своя братец тя би утешила -
по света за къшей хлебец тръгнах аз наслука,
колко пъти ми се каза: „Махай се оттука!”
Ако къшей хляб ми някой някога дадеше,
даваше го тъй, че после в гърлото горчеше,
чудите се на бедняка - дал си свободата, -
че войник е станал той за хляба и чорбата.

Не чудете, съдбата тъй е отредила.
Ако ли пък кръв е текла от мойте ходила
и капралът плешките ми с пръчка е милувал,
мойте синила и рани с песни съм лекувал.
Някога съвсем за нищо войника са били,
но и той във боевете стрелял е през сила,
само кобзата е взимал - песен да запее -
и сърцето утешавал, и запивал с нея.

—————————–

Бележка:

кобза (укр.) - гусла.