СТИХОВЕ
превод: Ана Александрова
***
Което четох или писах - плява е:
не струват редовете грош дори.
Но образа на чудото познаваш ли,
преди нагледно да се сътвори?
Незнаещ нищо, все пак всичко зная,
безсмъртно-смъртен се стремя напред.
Бездънно падам, губя се в безкрая
и паднал - възвисявам се до теб.
Срама ни ще измият небесата.
Земя сме и земя ще бъдем пак,
но в промисъла земен осъзнати,
за блясъка й - пак ще тънем в мрак.
***
Готов бях,
преизпълнен от признателност,
да пресуша до дъно
рога на Фортуна.
В джоба ми -
мелодия звънлива на монета,
а над сърцето -
приятно шумолене на банкноти.
Но ти ми казваше;
„Мълчи!”
Готов бях
да рухна под неочакваните удари,
да се предам на преследвачите,
да измамя знанието и надеждите, и любовта,
да злоупотребя с умението
и да продам честта.
Но ти ми казваше:
„Недей мълча!”
Защото си сърдечността
на моя глас -
обичам те.
