ПОЧИНА ДРУГАРЯТ МИ
превод: Александър Миланов
ПОЧИНА ДРУГАРЯТ МИ
Но тялото само се спусна
завинаги в гроб черносив,
куртката му сега е пуста,
висейки на гвоздей ръждив.
Затихнаха само словата -
надгробните кратки слова.
И по е просторна земята
сега със две стъпки едва.
А само аз знам какво място
заема в душата ми той
и как на сърцето е тясно,
и в спомена няма покой.
ДУШАТА НА СЛОВОТО
Тъй много са словата в този свят…
Не могат с власт да ги обсебят властници,
ни да ги купи със пари магнат.
Владение всеобщо са, за щастие.
Дори сто души като изрекат
сто пъти все едно и също слово,
в устата на стоте то всеки път
значение си придобива ново.
С различен аромат и тон звучи -
ту дръзко е, ту жално умолява:
послушно всички сенки и лъчи,
на който го говори, отразява.
Таи нюанси словото. Това
не са нюансите на дреха модна.
Душа си имат всичките слова -
с душата на говорещия сходна.
***
Във моя шкаф - лавици с том до том.
И всеки том - като същински дом.
Корицата-врата отвориш с длан
и ти си влязъл, вече гост си там…
Лавички-улички. Със пъстър свят.
А шкафът ми - вълшебен книгоград.
Когато ти във този град се спреш,
през минало и бъдеще сновеш,
надникваш във страни и времена:
крий всяка книга време и страна…
Тук, в стаята ми, в моя книгоград
живее в разбирателство цял свят.
